НОВИТЕ „ЗЛОБАРКИ”

·              А Копринка Червенкова? Известната, една от 12-те поканени на прочутата закуска с Франсоа Митеран през януари 1989г. в София, в качеството й на преследвана от режима на Живков. Как „преследвана”? – Уволнена заедно със Стефан Продев от в. ”Култура”, след като става член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и изключена от БКП. По-малко от година преди Десети! Когато се създаваха „демократични” биографии.

Думата на самата Червенкова от ноември 2009 г. в интервю на Преслава Преславова:  „На първо четене” собствената ми равносметка е, че не съм променила кой знае колко от битието си, занимавам се със същото, с което съм се занимавала и преди 1989, работя в същото издание, в което съм работила и тогава - вестникът „Култура”. В статута ми има наистина промяна - преди бях завеждащ отдел, сега съм главен редактор, но работата ми не е по-малко, напротив, работи се много повече с много по-малко хора, в момента вестникът се прави от 4-5 души, преди бяха 50... Освен това не съм станала по-богата, даже бих казала, че обеднях - преди карах по-нови коли, сега търкалям една 13-годишна нещастница, която все иска да ме изостави...”

Два коментара в Интернет на въпросното интервю:

- „Какво се прави на интересна. Беше гадже на Продев и той й остави в наследство Култура, като премина от "дисидентската" скамейка в Дума. А Коприна винаги си е била червена, не само червенкова, затова отиде да следва в Москва, затова винаги беше привилегирована, включително и до днес с нещастната си газетка, която се списва помежду от десетина нещастници, които сами си я четат. Пари за това обаче винаги се намират... Самата Коприна не е никаква журналистка - не е написала абсолютно нищо, веднъж годишно дава интервю със самата себе си по случай 10 ноември и дори се интервюира в собствения си вестник.”

- „Кара стари коли, защото няма вече "бележки" от ЦК за нови. Но иначе живее в апартамент, който държавата (комунистическата разбира се) й подари по живково време. Май беше на емигранти, на които конфискуваха имота. Въобще, мръсница отвсякъде. Зет й Минчо Минчев си купи три къщи, но присвои държавната цигулка, дадена му за "временно ползване" от Георги Йорданов, която сега струва няколко милиона долара. Защо, питам, Вежди Рашидов не си прибере и тези вересии.”

Нямам какво да добавя, освен да сменя темата. Но не и времето – пак 2009-та, април месец. Копринка Червенкова много започна да харесва Явор Дачков (интервю, също в Интернет):

„- Копринка Червенкова: Нека започна така: аз едно време хич не те харесвах. Мислех си, даже съм го и писала, че не си никакъв журналист, а най-банален политически агитатор. Сега обаче те харесвам. И не мога да разбера – аз ли съм се променила, или ти?

 - Явор Дачков: Мисля, че знам какво те е отблъсквало. Това, което правех в националната телевизия, беше нарочно радикално. Имах линия на поведение, която се приемаше за костовистка, макар че тогава с Костов не се познавахме. Тогава аз имах собствена представа за това, което трябва да правя. Освен това, от гледна точка на либералните критерии, съзнателно правех телевизия „непрофесионално“ – канех само едната страна, едната гледна точка. Не за друго, а защото в този период голямото разочарование, свързано с медиите в България, беше, че не се чува някаква ярка, чиста истина за миналото. Тя се криеше зад паравана на плурализма и свободата на словото и обикновено се чуваше само гледната точка на представителите на бившата номенклатура. Имах идеята в моето предаване определени хора никога да не приказват, защото бяха втръснали с непрекъснатото си присъствие. Въобще, опитвах се да държа по-изчистена линия. Своеобразна медийна лустрация, която всъщност не беше лоша. Това до голяма степен уязви образа ми, но е риск, който поех съзнателно. Заради това много хора ме възненавидяха, така да се каже.”

Ама какво по-естествено двамцата тия да се харесат?  (Този коментар е мой.) Дачков е ясен. Чуйте Копринкова:

„Питам се например как така стана, че на последните избори целокупното население с вота си реално легитимира тези със силните тела. Не мозъците, а мускулите! Какво толкова се случи, че българинът припозна в един бивш охранител, слуга и на Тодор Живков, и на Симеон, своя пореден спасител? Къде е причината за точно такава идентификация? Имам някакви хипотези, но все още не съм сигурна в тях. А и ме е страх на глас да ги произнеса, за да не обидя народа си - все пак съм част от него. Но наистина е обидно, че вместо разумът, пак победиха здравите сили.”

Това е повече от злоба. Наглост е точната дума!

·              Светла Петрова, водеща „Сеизмограф” - обзорно политическо
       предаване по bTV всяка събота; едновременно с това и съпруга на Станимир Илчев, вкаран в Европарламента от името на Миглена Кунева, тя пък снаха на Пръмов, легитимирана лично от Симеон и напоследък предлагана настойчиво от „независими социологически проучвания” за кандидат президент на европейска България...

От всичките ежеседмични поводи, които Светла Петрова дава в своето предаване, избирам да разкажа подробно само един епизод. Обаче крещящо красноречив. Времето – октомври 2010 година. 

Малко предистория: Според публикации в испанските медии Владимир Илчев, син на Светла Петрова и на евродепутата от НДСВ Станимир Илчев, е обвинен от испанската прокуратура за трафик на жени от България и Русия, принуждавани да проституират в бардаци в Алмерия, Лорка и Нихар. Владимир Илчев посрещал жертвите в Испания. Прибирал им паспортите, както и оборота за вечерта. Депутатския син извеждал жените от квартирите, за да ги придружи до клубовете, а после ги прибирал обратно. Испанските власти смятат, че Илчев подмамвал момичетата с обещание за работа в Испания, но насила ги вкарвал в канала и ги заставял да проституират. Бащата на трафиканта, евродепутатът Станимир Илчев, твърди, че българин накиснал сина му пред испанските власти. Момчето отишло да работи в Испания във фирма на Камен Червеняков, племенник на Младен Червеняков от БСП. Камен Червеняков обаче, както у нас, така и на Иберийския полуостров, е известен като сутеньор и съдържател на стриптийз барове, които предлагат платени секс услуги. Камен Червеняков успя да отърве кожата Това, че само Владимир Илчев днес е подсъдим от арестуваните преди седем години българи – останалите отдавна бяха освободени, може ли да служи за оправдание на следното поведение на г-жа майката? Как мислите, читателю?

 В сутрешния блок на Нова телевизия пред Анна Цолова и Виктор Николаев водещата на „Сеизмограф“ се оплака, че срещу нея и семейството й, сега през 2010 г., се осъществява „мокра поръчка”. Имало обвинения, че синът й, арестуван през май 2003 година в Испания и лежал един месец в зандана в Алмерия., две години след това е живял скрит от испанските власти в българското посолство в Мадрид, откъдето бил изведен в България през декември 2005г. в България. (Следете датите, читателю!) Светла Петрова не отрече фактите, само ги тълкува другояче. В студиото на "Тази сутрин” тя уточни, че синът й не е живял в посолството на издръжка на българския данъкоплатец, а на семейна издръжка - "Няколко хиляди евро сме дали като наем на българската държава, 350 евро беше наемът тогава на този тавански апартамент, в който той живееше, и примъкна някакви дюшеци от мазето, защото той не беше обзаведен. Това му беше първото излизане в Европа. Преди това беше ходил веднъж в Куба, командирован от същата тази фирма, която го командирова в Испания.”

Добре, де. Без малко да се съглася, че това променя нещата, ако г-жа Петрова на следващия ден не използва собственото си предаване за отмъщение. В антрефилето си тя силно разкритикува властта в лицето на Бойко Борисов, като дори го предупреди, че хаосът, който предизвиква, може да роди доста изненадващо алтернатива. По думите й, тя дори можело да не бъде свързана с президентското движение АБВ, но така и не уточни какво точно има предвид. Веднага след това в първия си разговор с Меглена Кунева журналистката я попита дали ще влезе в проекта на Първанов и ще се кандидатира ли за президент. Кунева отговори, че не е заявила подобно нещо, но определи като „обогатяваща“ идеята за бъдещата президентска формация. „Явор Дачков също се спрягаше за участник в АБВ. Той бе преди 2 седмици в това студио“, припомни Петрова. Журналистката на няколко пъти намекна, че вместо правителството да решава сериозните европейски проблеми, се занимавало с полицейщини. При следващия си събеседник Сергей Станишев Петрова каза, че не е изключено Алексей Петров да е следващият министър-председател. Бившият премиер на свой ред припомни връзките между Трактора и Бойко Борисов в миналото.

 ·              Люба Кулезич – Информацията за тази е намерена в  жълтия вестник „Шоу” (2010г.). Разбира се и в Internet из нароилите се напоследък като истински крилца на БСП разни блогове, информационни „агенции” и засегнати по партийна линия коментатори. Цитирам: (подписано Хасково, Тодорка Николова)

„Бурен читателски интерес предизвикаха скорошните разкрития на “ШОУ”, че върлата антикомунистка Люба Кулезич е издънка на знатен партизански род и братовчедка на скандалния “червен” олигарх Николай Банев. По този повод в редакцията се обадиха стари хасковлии, които нанесоха още няколко пикантни щриха върху “семейната картинка” на жълтата журналистка и кинокритичка. Хасковските соцпенсионери са бесни на Люба Кулезич от мига, в който тя се опита да разпъне на кръст цялата Живкова фамилия в лицето на внучката Жени. Обидите и гаврата с Живкови, а и самият факт, че Люба понякога крие името си под псевдоним, накараха правоверните комунисти да настръхнат и да възкресят миналото на самата Кулезич. Старите партийни кадри си спомнят, че младата Люба е изпратена с партийно поръчение да учи в литературния институт “Максим Горки” в тогавашния Ленинград. В ония години надеждните отрочета на България, т.нар. бъдещата ръководна прослойка, се пращаха в този институт със специално решение на съответните партийни организации. Считало се е, че тези деца са едни от най-интелигентните, знаещи и можещи деца на България и ще застанат на чело на партията и на страната. Едно от тези надеждни чеда е и Люба Кулезич, казват хасковлии. Те разкриват още, че т. нар. Лора Кварц е дъщеря на сръбския комунист-емигрант д-р Михайло Кулезич. Човекът, който в бял костюм и бели обувки, с българското знаме в ръка, поведе първото свободно хоро на Девети септември 1944 година пред околийския комитет на БКП в Хасково. Д-р Кулезич попаднал по една щастлива случайност, наречена любов, в хасковския род на Баневи, който се радваше на специални привилегии по времето на соца. Както “ШОУ” разкри неотдавна, те са били една от стоте наблюдавани от политбюро на ЦК на БКП фамилии, ползващи се със специалните протекции на Тодор Живков. Баневи попадат в този списък, защото майката на Кулезич Янка Банева е една от най-младите комунистки в региона, удостоена със званието “Активен борец против фашизма и капитализма”. И не само, че е получавала пари за званието си, но и всички врати за нея са били отворени. Подробностите за живота и делото на Янка Банева за активния й антифашистки период не са много, но доколкото старите хасковски комунисти си спомнят, тя е била политзатворничка. Иначе не биха й поверили важна роля в лоното на партията – партиен секретар на един от престижните хасковски заводи, а след това - секретар в Градския комитет на БКП, където дълги години е била отговорник по идеологическите въпроси. При пенсионирането партията й изказва дълбока признателност и благодарност за вярната й служба. Докторът по политикономия Михайло Кулезич също дълги години е един от най-достойните кадри на Окръжния комитет на БКП в Хасково. В пенсионерското кафене, което днес е сборището на старите партийни кримки, се обсъждат телевизионните изяви и писанията на видната им съгражданка. Вулгарният език, с който Люба Кулезич говори за Русия, явната неприязън към соцпорядките и към определени хора, които са изиграли положителна роля в живота й, не дават мира на малкото все още живи съратници на Янка Банева и д-р Кулезич. Това е като да се изакаш на метеното, е философското заключение на белобрадите комунисти от Хасково.”