ЧЕРВЕНАТА  ЖЕНСКА  ЗЛОБА - ПРЕДИ

В българската ни действителност след Деня на промяната се наблюдава едно особено явление. Наричам го условно “червената женска злоба”. Ето какво имам предвид.

В публичната част на обществото ни през тези години навлязоха много жени. Съвсем естествено е за една демократична страна и няма нищо лошо в този факт. И думата ми е не за това, а за непочтеността в битието и грубостта на езика на някои от тези жени.

Не се учудвам на такива проявени качества. Животът ни във фалшивото, неестествено изнуденото, „не човешкото”  общество, каквото бе нашето социалистическо минало, формира неморални, „недобродетелни хора” да ги наречем. Те са и сред мъжете, и сред жените. Но докато мъжете имат все пак някакви смекчаващи вината обстоятелства - те по природа са по-груби, по-невъздържани, по им „отива” да са „неморални”, за нежни създания, каквито са жените по принцип, тези характерови недостатъци са недопустими, някак отблъскващи са. Ако човек размишлява над тези неща, няма как да не се съгласи с това. И със следващото:

На социалистическото общество не му трябват мислещи и образовани хора в човешкия смисъл на думата. Защото току виж се размислили за какъв дявол им трябва този баш строй. Това обяснява защо по-„невъздържаните” от жените (и мъжете, но това се разбираме, че е друга тема) са изключително в средите на защитничките на социалистическите идеи. Или сред противничките на западното общество, ако не мислите, че те са едни и същи.

Не било така, казват някои? Я!

·              Можете ли да си представите зам.председателката на ПГ на „Синята коалиция” г-жа Екатерина Михайлова да тропа със собствената си обувка по банката в парламентарната зала? Защото др.Нора Ананиева, ако си спомняте коя беше тази, го направи на 12 юни 1992г., когато протестираше, че времето през което партийците от Тошово време са били на платена партийна длъжност, няма да им се зачита за трудов стаж.

·              Даже най-емоционалната депутатка от времето на първото СДС г-жа Свободка Стефанова никога не би си позволила да заяви на Кадир Кадир, че „ще му  зашлеви два шамара”. Но „хрисимата” Елисавета Миленова от „Християнския женски съюз” вътре в коалицията на БСП от онова време, го каза. Не на съюзника Кадир Кадир естествено, а на г-н Стефан Савов, когато социалистите му искаха оставката от председател на НС през септември 1992г.

·              Басирам се, че жената на селския учител, когото партизаните по  Девети септември са убили без съд и присъда, оставяйки я сама с две деца и унижения и лишения след това, никога не би крещяла с изкривено от злоба лице пред камерата на Евгени Михайлов. Онази, дето си я спомням от видеофилма за протестите в Кърджали срещу „турците в България” (1991), със сигурност е жена на някой текезесар – крадец на дребно на селскостопанска продукция.

·              Йорданка Фандъкова не е първата жена на висок пост в Софийското кметство. Не знам дали си спомняте, но още в далечната 1990-та година имаше една жена там – зам.кмет на име Теменужка Теофилова. Една зимна вечер по повод на това, че няколко привърженици на СДС са се качили на трибуната на Мавзолея и размахвали от там сини знамена, тя прекъсна телевизионните новини и заплаши „тези елементи и организацията им” със затвор. (На следващия ден в анонимна статия в.”Работническо дело” за първи път нарече седесарите „ястреби”. Но това е „мъжка история”.)

·              По повод на студентската стачка през същата тази 1990 година Съюзът на ТКЗС в България чрез своята председателка Радка Налбантова излезе с декларация, че “ако до 5 юли не бъде прекратена студентската стачка, ще последва насочване към София на 5500 комбайна, 3700 трактора и 3400 транспортни средства. Целта е да се блокира влизане и излизане от столицата и да се помогне за решаването на проблема”.

·              Много дълбоки са пораженията на нацията ни, нанесени от комунизма. Запомнил съм едно предаване “Вариант 3” с водеща Живка Гичева от януари 1992 година. Там за пореден път беше прокарана подигравателната линия “Всички са маскари” на “хумористите” Кулеков и Бойчев. Онова, което ме възмути: една възрастна жена (тя каза, че е на 87 години), интервюирана на улицата от Живка Гичева, с насълзени очи каза, че изживява последните си дни много зле, но се радва за бъдещето на България. И тази безкрайно добра, човешка сцена, беше съпроводена с игрива подигравателна музика!  „Шъ съ оправим”, когато „варианти” като Живкиният бъдат натирени от действителността ни. Впрочем изборът да гледаме предаването „Вариант 3”, вместо далеч по-смисления „Вариант 2”, беше на директора на телевизията от това време Асен Агов. (Но и това е „мъжка злоба”)

·              “Вестник за жената” от 1995г. (В редакционното каре пише само, че е издание на журналистическа кооперация “Отечество”. Няма име на главен редактор, само адрес на редакцията и телефон. Нищо чудно.) Вижте сега какъв “фейлетон” е публикуван там:

“Те бяха четири. А той – един. Красив, напет, с горда осанка. Мъжка сила изригваше от всяко перо и перушинка върху шварценегерското му оперение. Танцуваше около тях, бранеше ги от съседните пуяци, “качваше” ги редовно, пъргаво и работливо, без да прескача нито една. Обаче като всеки мъжкар и той си имаше една слабост – Свободка. Бяха я кръстили на една депутатка, защото излюпването й съвпадна с най-ярките парламентарни изпълнения на въпросната дама. Свободка (пуйката, не депутатката) се влюби в него от първия път. Той я приклещи на ръба на скалата, под която страховито се пенеше Малък Искър. Накокошини се, наду се, масурът му се заклати многообещаващо. И тръгна. Свободка затвори очи. Нямаше накъде да бяга. Отпред – пропаст. Отзад – пуяк. На него дислокацията Свободкина му беше удобна. Скочи й, възседна я. И я облада. И тя се влюби с цялото си пуешко сърце.”

(Този, хм, фейлетон е подписан с псевдоним – Маргарет Мичъл-Мисирска. Женско име. И аз мисля, че това не е писано от мъж. Не мога да си представя мъж да се замечтава така как го възсядат отзад. Освен ако е пуяк, наречен Евгени примерно. Писано е от жена. Която по комунистическо време си е била същата голяма мераклийка, обаче понеже защото тогава Партията й не е позволявала сексуални описания на нейните мечти, в демократично време съвсем му е отпуснала края. Нататък – в Народното събрание действително има депутатка Свободка - от СДС! - и е от Русе. Река Малък Искър изобщо не минава през този регион. Но пък в района на р.Малък Искър има родени депутатки в демократичната левица. Например Емилия. Също много подходящо име за влюбена пуйка. Е, не в Шварценегер, а в Щирлиц примерно. Че мечтателката е от същата група на, симпатизираща на, демократичната левица, е видимо – вижте какъв злъчен памфлет се е получил. Седи пуйката България на ръба на пропастта и един американски пуяк я е приклещил отзад! А тя глупачката да вземе да се влюби в него! Ех, ако пуякът беше съветски...

·              Телевизионното предаване "Открито" с Валя Ахчиева разказва на живо горещите проблеми на страната и на света. То е „живо”, мърда под слънцето, вече 20-тина години. Когато го свалят от екран, това ще е един признак, че комунизмът си е тръгнал.

Ето един спомен от началото на 1993 година още. Когато Стоян Ганев размахваше един компромат срещу Филип Димитров - жълт плик с „оня списък”. (Нямат значение вече подробностите.) Помощничката на Иван Гарелов в "Панорама" от тези времена Валя Ахчиева коментира този епизод така (естествено в "Труд"): "Стоян Ганев ще води битка за фактите, Филип Димитров щял да го слага на мястото." За да подсили внушенията си кой е правият в случая, журналистката Ахчиева допълва под формата на разговор с Ф.Д. в гримьорната на ТV-студиото следното: Ф.Д.: "Ама той (С.Г.) дали ще дойде въобще? Ще набере ли смелост да го направи?" – и си свали очилата, за да му сложат пудра."

(Времето „напудри” самата „Яхниева”. Прякорът е от кукувците. Стоян Ганев така и не проведе „битката за фактите”. Защо не го направи? Факти или смелост не му достигнаха? Или пък толерантност е имал в повече?)

Понеже 15 минути не стигат за внушенията на журналистката, те бяха доразвивани в следващите дни в определени вестници. Точно такова "Открито с продължение" ще цитирам (в."Стандарт", 15.11.1995г.). Наречено е "Ирак - днес, а не утре":  "Защо точно сега в "Открито" се занимаваме с българо-иракските търговски отношения? И то в ситуацията на икономическо ембарго след войната в Залива. Има конкретен повод. В Багдад тече международен панаир с участието на 15 български фирми. Тяхната активност в сключването на предварителни договори не може да остане без внимание. Присъствието им в една страна, която близо пет години е изолирана от света, има логично обяснение. Кой кого ще изпревари днес, а не утре - това занимава търговците от Европа, Азия и Близкия изток. Днес е времето на далновидните, на тези, които оценяват ползите с поглед напред."

Накъде е гледала Ахчиева тогава - напред или назад от гледната точка на бъдещето, което предстои (Саддам да си отиде) преценявайте сами: сред страните участнички на багдадския панаир НЯМА НИТО ЕДНА от страните, членуващи в ЕС и в НАТО! Иначе „търговци от Европа” има – ние и Милошевич.