РЗС-^ТА – Размисли За Състоянието на ^{ТАТКОВИНАТА}

След по-малко от два дни в Народното Събрание предстоят отново дебати по поискания пореден вот на недоверие на правителството на ГЕРБ. Юли месец е. Насред горещините припомням януарските събития  на тази година – дебатите и гласуването на вота на доверие, който Бойко Борисов поиска за своето правителство.

Следващите редове са писани през януари 2011 година. Копирам ги директно от компютъра и ги пействам в следващите редове:

„Януари 2011, освен студа, донесе и грип. Свински, естествено, нали беше Януари. Тук да не е Америка, че да носи пуйчи грип. Та, този именно свински грип ме беше закотвил в къщи посред работната седмица. Боледувах. Някакво дуо-МОКС  и „благодаря ти, Флавамед” седяха пред мен на масата и бдяха за здравето ми. Отмествам ги с ръка, защото ми пречат да виждам целия екран на телевизора. А там, тъкмо в момента, започваха да предават пряко от Народното Събрание дебатите по вота на доверие, който беше поискал премиерът Борисов за своето правителство.

Едни следяха нескончаемите сериали по телевизията,  други -мачовете от клубните първенства на Европа, трети  „не слизаха” от „Планета” и ней подобните. Имаше едни пък, дето примираха по „снукър” – надупили се двама-трима над една маса и се чешат с щеките зад ушите... Свят голям, идеали разни. Аз използвам телевизията за информиране.

- Че какво гледаш още, като това го знаеш? – питаше жена ми – Какво ново ще кажат по другата телевизия?

Там беше работата, я. Нищо ново като същност, но като трактовка на фактите, о! Сетих се за един стар виц. Надбягвали се двама - Форд, Джералд Форд – президентът на САЩ, и Брежнев, Леонид Брежнев – кой не е слушал за него! Форд надбягал Брежнев. Съветските медии съобщили: „Брежнев се класира втори, а Форд предпоследен.” Нали?! Като не мисли човек и чете само едни вестници, какво ще си каже? Какво ще запомни?   

Ето и сега. Сутринта по Канал 3 повтаряха за пореден път едно от вчерашните или онзиденшните предавания за скандала с подслушаните телефонни разговори на властта. Покрай всичките приказки „вярно-невярно”, „ама кой”, „ама как”, пак се чу  Диковото подигравателно „Какво да очакваме от един пожарникар...” А бе, аланкоолу! Твоето лично образование е спортен журналист. То достатъчно ли е да се разхождаш свойски по дънки и извадена риза из кулоарите на „светинята Народно Събрание” и да правиш политически репортажи? Физкултурник! Все на футболен мач го докарваш. Съдията виновен, че не е бил твоят отбор! Некоректно е да ти се задава следващият въпрос, ама си го просиш: „Що не пита какво е образованието на Оня, дето даде апартамент без ред на жена ти? Що го не отказа, като знаеше, че Той няма никакво образование?” Свят голям, тарикати мно-о-го! Впрочем какво образование има човек, е много по-малко важно от това може ли я работата с която се е захванал или не я може. Какви са резултатите му гледай! Бай Тодор нямаше образование, както отбелязах токущо, ама въртеше 40 години цяла държава на пръста си. Рейгън беше актьор, като Жорж Ганчев, ама каква разлика, а!

А Бойко Борисов е истински пожарникар. В кръвта му е. Преди десет дни един журналист – и той „син” като споменатия физкултурник - му „запали чергата”. След три дни – миналия петък, добави още съчки в огъня. След още три дни - в понеделник, БСП го предупреди, че ще го сваля от властта заради това. Във вторник следобеда се разчу, че той, Бойко Борисов, вече е разположил „пожарната кола на мястото и развива маркуча за гасене” – щял да иска вот на доверие за своето правителство. В сряда сутринта Министерският съвет прие Решение с което подкрепя безрезервно своя министър-председател. Пак същия ден до 17 часа, когато затваря приемното гише на НС, това решение беше внесено в деловодството на Парламента и ето днес, четвъртък, за девет часа сутринта бяха насрочени дебатите в пленарна зала по вота на доверие. Оказа се, по конституция, че веднага след приключването им ще се проведе гласуването. Какво излезе? – До довечера, само три дни след драсването на клечката, подпалената от много места правителствена черга ще бъде угасена. А Тренчев тепърва ще пита за разрешение да отвори склада с миньорските униформи, после ще събира протестиращите и ще им ги раздава... Къде април щяло да стане, каза.

Пожарникар бил Борисов, а! Де повече такива пожарникари като него. Пък и само това да е... След 8 часа дебати, някъде към 6 вечерта, дойде редът му да каже заключителните думи. (Ако след време свалеха Борисов от власт, спокойно би могъл да се цани на работа в телевизията. Щеше да е в пъти по-обаятелен от Емил Чолаков дори.)

Дребното: След като Яне Янев от партията „Ред, законност и справедливост” го „наплю” публично, разхвърляйки пръски по седящите на първите парламентарни банки, излезе Борисов на трибуната, обърна се към депутатите от всички партии и каза: „Можете да ме свалите от власт, но нали видяхте алтернативата...” И ако това биха го оценили по достойнство малко хора – онези, които внимават – то имаше и за ония, дето пият бира предимно. Пак по повод претенциите на Янев за власт, „пожарникарят” му каза още: „След изборите аз не съм идвал у вас на гости! А вие КО дирихте в моя дом?” Забележително! Това не може да се научи! Не КАКВО, както би се изразил Станишев (и това би се харесало на Стефан Брезински), не К’ВО, както би попитал Сашо Диков или ЧИЙ, както би казал Слави Трифонов, а КО! Каква хубава и забравена народна дума, нали?

По-важното, най-важното: „Пожарникарят”, единствен от всички премиери на нова демократична България, показа държавническо мислене. От най-високото възможно място в България – парламентарната трибуна - СЛЕД ПОБЕДАТА СИ се обърна към предшественика си не с злоба, подигравка или пренебрежение, а с разбиране за трудностите на властовия пост, чийто негов ред да носи и разбира, му беше дошъл. И последвалата молба да му помага, а не да му пречи, за да успее БЪЛГАРИЯ, а не някаква партийна абревиатура, „хващаше направо сърцето”.

Как би могъл да съприживея тези мигове и да проумея, че те бяха важни за България мигове, ако гледам само кратките телевизионни репортажи. И то на онази телевизия, която след по-малко от час щеше да пусне сериала в който Стефан Данаилов играеше същността си – забогатял за една нощ партиец. Всички, които го следяха този сериал, не се съмняваха, не задаваха излишни въпроси, откъде „Касабов” беше натрупал такива пари. „Ясно откъде” – си казваха, но днес, вчера и утре ще викат „Браво” на онези, дето протестират пред Министерския Съвет. И няма да им се разсърдят, че не отидат да викат пред „Позитано” 20, пред „Раковски” 134, на „Врабча” 1, пред БНТ или БНР, пред „стъклените домове” на вестниците „Труд”, „Стандарт”, пред ресторант „Модера” (бивш „Монтерей”), на Беловодски път...

Само простотия ли?

Продължавах да боледувам, но вече навлизах в хубавата фаза на болестта – оздравяването. Още от сутринта, като се събудих, че досега привечер, гърдите не ме боляха, не кашлях, носът ми се изчистваше. Антибиотикът беше свършил, сиропът за кашлица – също. Не така стоеше въпросът със „здравето на обществото”. Скандалите около „онези разговори” не стихваха. Сега слушам радиото. Величко Конакчиев, на Дончо Конакчиев брат му, с видимо доволство в гласа съобщаваше в „Нещо повече”, че Яне Янев е провел пресконференция на която обещал за утре да даде нова порция телефонни СРС-та на премиера Бойко Борисов. И Явор Дачков имал още патрашки. Апетитът идва с яденето.

Угасих радиото, но не защото се подразних – в крайна сметка лошите новини са в известен смисъл по-показателни от добрите – а защото пак пуснаха една „песен”. Някакъв мъж, в стил „Васил Петров”, 18 пъти повтори: „Искам да ти кажа, трябва да ти кажа”, но така и не събра смелост до края на песента „да каже”. Кой ги измисляше тези песни? От къде ги вадеше? Имах известни предположения, ама да не съм на Марк О’Селски помощничката, че да нямам филтър на езика.

Централните новини по БНТ от 20 часа обаче направо ме развеселиха. Привечер откраднали автомобила на Яне Янев. Докато полицията го търсела по горещи следи – автомобила, не Яне Янев - някакъв клошар го намерил – Яне Янев, не автомобила – за да му каже, че в своя си район видял изоставена лека кола и когато се приближил с дадени намерения към нея, разбрал по документите чия е. Побоял се да посегне на колата на Трибуна и веднага му се обадил. Полицията на часа реагирала. За щастие нищо не било откраднато. Освен 9 (словом девет) флашки с обещаните разговори за утрешната пресконференция. Какъв малшанс за демокрацията Янева, както и за дуо ДачПат, което е от същото вероизповедание.

Понеже в новините не казаха никакви подробности повече, а направо подкараха поредния епизод от „сериала на века”, се прехвърлих на компютъра, за да видя какво е написала агенция „Фокус” за тази история. Там имаше добавени откраднати някакви ключове и мобилен телефон - толкова, т.е. нищо. Впечатляващо беше само пълното съответствие в броя на флашките – девет. Значи нямаше още независим източник за състоялата се кражба. Добре, де! Ще почакам до утре сутринта да чуя по радиото какво ще каже др. Михаил Миков.”

За  днес това е. Театър Ви лекува, хубав ден желае.