ПРОХОЖДАНЕТО НА КУ-КУ КУЛТУРАТА

След като ку-кумунистите свалиха правителството на СДС -Филип Димитров, оставаше опасността демократичния свободен избор на българите да се повтори. Това не биваше да се допуска!

Как? -  нали вече не може да се забрани „обществено вредното” и носителите му да отидат до дупка в затвора?! Тогава използвайте слабостите на Демокрацията! Унищожете всякакъв ред под претекста, че липсва желязната, но справедлива ръка на социалистическата държава. Дискредитирайте  по всякакъв начин инициативните, умните и способните, но индивидуалисти, които искат да работят за себе си, а не за „народа”. Подменете моралните критерии на новото поколение – нека царствуват пошлостта, глупостта, безхаберието, разврата, наркотиците. Последното възложете на „кукувците” Нека се възцари КУ-КУ културата!

Ето какво писаха и проповядваха кукувците през 1992-1994 година. (Запомняйте имената им.)

·              Оригиналният вестник "Ку-ку" се издава от Издателска къща "Еркюл" (Степан Ерамян) и Националната Куку-академия. ”Единствено отговорен редактор: Любен Дилов-син. Списуватели и спомоществователи: Деяна Стаматова, Иван Рачев, Марко Бонев, Валентин Кодов, Камен Воденичаров, Вера Ганчева, Геновева Димитрова, Панос Статоянис, Иван Велев. Коректор: Райна Стойчева.

- Статия за Ку-нКУрса от Иван Захариев:

  "Срещнали се слонът и бялото зайче. Слонът казал на зайчето, че го боли корем и го помолил да се мушне в хобота и да излезе през задника му, за да го облекчи. Зайчето, милозливо създание, взело, че се мушнало. Слонът възкликнал "Кеф!" и се примолил за още един път. Зайчето било поизцапано, но се съжалило над големия си приятел и се мушнало още един път. Но този път хитрият слон заврял хобота си отзад и като затворил по този начин кръга, изревал:"О,вечен кеф!" Безспорно демокрацията е удоволствие. Сиреч кеф! Но как да направим така, че кефът да стане вечен? Природата не е надарила човека с достойния хобот на слона. Разбира се, противогазът! За да постигнем Вечния кеф, просто трябва да уловим изпуснатата си душа и да я затворим в себе си с помощта на противогаза. Така всеки ще може да си пуска душата по затворения кръг, да я върти в двете посоки, да се радва на постигнатия Вечен кеф на демокрацията."

- Друго писмо за КУ-КУнкурса от Жельо Д.Желев, Стара Загора:

  "Ако идващата демокрация наистина се окаже като тази, то ние ще я изчу(а)kaме тук на тротоара, ще я чу(а)каме КУлективно. Вие ще ни ръКУпляскате, а ние ще ви ръКУмахнем..."

- пак там, 1993 година, платено съобщение, неподписано: 
        "Заглавието на новата книга от поредица "Буратин" следва да се чете "Уморените коне ги убиват, нали?", а не както е напечатано "Уморените поне ги ебават, нали?" В книжката "Занимателна астрономия за деца", в главата "Строеж на планетите от Слънчевата система", пасажът за релефа на Венера, включващ подробно описание на венерините хълмове и тяхната растителност, въобще да не се чете."

·              Последното платено съобщение, в което има „детски мотиви”, ми намирисва на „детската” Издателска къща „Еркюл”, съиздател на вестника „Ку-ку”. Нейн шеф е Степан Ерамян. Той е  доста възрастен в сравнение с кукувците – наближава 50-те по 10 ноември 1989-та. Вероятно е „наблюдаващия професор”.

Започнал е кариерата си във в.”Комсомолска искра”, Пловдив, след това работи в „Народна младеж”, „Работническо дело” („Дума”) в екипа на Стефан Продев. Ерамян е и един от основоположниците и реализаторите на проекта за изграждането на ИПК Родина. След промените през 1989 г. “атакува” пазара с в. „Куриер 5” - това е първият вестник за граждански обяви. Благодарение на печалбите, които му носи, Ерамян стартира своята програма в регионалната преса. В родния Пловдив заедно със Спас Василев и Атанас Спасов, които и сега са негови партньори, започва да издава вестник „Марица”, което е новото име на стария „Комсомолска искра”. По-късно съдружието развива и налага на пазара нови проекти – „Хасковска Марица” и „Пазарджишка Марица”. В 1992 г. идва ред на благоевградския „Пиринско дело”, „Струма”...

Но върхът на кариерата на Степан Ерамян е националния всекидневник „Новинар” (1994). По Ерамяново време в.”Новинар” става ковачница на кадри: Цветанка Ризова (Нова тв), Иванка Монова (в. “24 часа”), Албена Атанасова (в. “Стандарт”), писателят Деян Енев, Иван Тропанкев (в. “168 часа”), Таня Киркова, Димитър Стайков (в. “24 часа”), Владо Костов (БТВ), След като Партията пенсионира Степан Ерамян, „Новинар”-ът се поема от Любен Дилов-син, което вече знаем.

·              За самия Любен Дилов-син:

Прескачам политическите му пристрастия. Спирам се на „поетичното му творчество”. В тези години той издаде сборник, наречен многопоказващото - „Хуйку”.  Ето личното му обяснение: „За разлика от хайку, прочутият японски жанр на късият, много значителен и същевременно нe много значителен стих , хуйку е късче проза, където нещата са казани толкова директно, че звучат като намеци за други по-важни и скрити неща. Докато хайку най-често чрез описанието на природата разкрива състоянията на човешката душа, хуйку чрез състоянията на човешката природа описва всичко, включително и състоянието на околната среда. Хуйку - това са кратки истории за природата на плътта, в които читателя може да открие сенките на духа.”

„Сенките на духа”? Я чуйте: „Една млада режисьорка разказва своя версия на историята за Пинокио. Най-интересното място е епизода, в който Момичето със сините коси е яхнало лицето на дървеното човече и крещи до премала: „Лъжи! Лъжи-и-и-и, малък мръсник такъв!“ Интерпретацията на приказките с порносюжети, би следвало да е мъжка привилегия. Но младата режисьорка настоява за своята идея. Тя иска да снима мултипликационен филм с порно приказки, но разказани от жена. Това щяло да ги спаси от вулгаризмите. Тогава приказката за Червената шапчица ще се върти вероятно около месечният цикъл - иронично подмята мъж, считан за корифей на скандалния разказ. Режисьорката обаче, има отговор. Червената шапчица за пръв път разбира, че е станала жена. Тя се опитва да говори с майка си, но майка и е тъпо парче и я праща при баба й. Тръгва малката Червена шапчица и – разбира се – среща вълка. Не може да се сдържи и му показва изцапаните си с кръв гащички. ”Вълчо, кво ми е”, плачливо пита Червената шапчица и даже си сваля гащичките. Вълкът гледа внимателно. Даже я подушва. После авторитетно се покашля: “Аз не че разбирам много…Но според мен…някой ти е отхапал топките!”

·              Съобщение във вестник “Труд”, неподписано:

Предаването Ку-ку изпраща на г-жа Маргарита Михнева средно голям кламер, за да го използва. По повод съмненията за размера на кламера специалисти от Движението за дължини и обиколки установиха: вж: снимката. Ако този размер не задоволява госпожа Михнева, ще й изпратим кламера на главния редактор.”

Ако питате с какво Маргарита Михнева е подразнила Тошо Тошев (до вчера главния му редактор!) и Любен Дилов, ами да отговоря. Само месец след идването си на власт правителството на Ф.Димитров (януари 1992) внесе в НС проектозакон за отмяна на „Народния съд” от 1945-та. През март 1992г. излезе дълбоко скривана информация за „трудовите” лагери в България, създадени от комунистическата власт за убийства на нейни политически противници. И по двете теми, които впрочем са свързани здраво от свирепата природа на идеологията на комунизма, г-жа Михнева взе остра позиция срещу тези „мерки на БКП за запазване на властта”.

·              Впрочем горката Михнева получи заплювки и от (стари работи?!):

- Стефан Продев (в.”Дума”, 4 декември 1991) - “Не бих се върнал толкова назад във времето, ако напоследък “звездата” Михнева, това “наше момиче”, не използва често телевизионния екран, за да ни убеждава, че червените са най-долни убийци. Мине не мине време и тя изравя някой гроб, търсейки из костите му доказателства за комунистическо варварство. Тя може да ги полее с миро и да събере няколко тъжни жени около тях, но надали ще убеди някого, че това са кости на светци. От небето ще я гледат очите на трите ятачки и, ако наистина има бог, върху главата й ще се посипе огън. Никой не може да сложи под една икона невинните и виновните. Есента на 1944 е много различна от пролетта на същата година. През пролетта умираха герои, а през есента главно убийци. Ето я малката разлика, която прави труда на Михнева не само съмнителен, но и отблъскващ.”

Отблъскващо е слаба дума за това, дето баш Продев пише за бога, който щял да сипе огън върху главите на антикомунистите!

- Известният евреин Барух Шамлиев (25 декември 1991, „Дума”): "Михнева рони горчиви сълзи за убийците и техните вдъхновители, настоява за тяхната пълна морална и материална реабилитация. Бедната! Тя стене за пречистване образите на последователите на Хитлер и Мусолини. Тя дори не предполага, че организирането на Народния съд не е вътрешна работа само на Република България, защото то е част от по-широкото и всеобхатно решение на Антифашистката коалиция на СССР, САЩ и Великобритания."

И Барух Шамлиев е дълбоко нечестен човек. (Той умря преди години, безславно бих казал – на един партиен конгрес в НДК. Докато делегатите хапвали в почивката, му прилошало. Получил инфакт и може би щял да бъде спасен, ако  „новите партийци” го познаваха. Но те не го разпознали в суматохата.)

Е, вижте в какъв ред Шамлиев е записал страните, които образуват Антифашистката коалиция. На първо място СССР, който последен влезе в нея. Щото беше тръгнал с Хитлер да си поделя Европа, но се скараха, та...  Впрочем дали Барух знае, че и Франция е част от коалицията срещу Хитлер. Отвратителна е комбинацията евреин – комунист!