ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Здравейте, аз съм нов блогър. От има-няма месец. Влизал съм „в стаята” на историците петнадесетина пъти. Не ми е работа да коментирам, доколко съм успял да привлека вниманието им. Но не съм изяснил защо „разговарям” с тях, като моята „болка” не са древните траки, троянският манастир или паметници като този пред бившата зоологическа градина на столицата.

Сега обяснявам обстоятелствата. Макар, че никак не ми се иска да го правя, защото трябва да пиша за факти, които изобщо не са ми приятни. Лошото е, че стигам до тях не инцидентно, а доста често и то по различни пътища. Моят народ, казано най-общо, няма дългосрочна памет за случилото се преди три, две, дори едно поколение назад. Всяко „текущо” поколение помни само своите си изводи и казва накрая „Това не беше хубаво”. Вместо да каже още в началото „Това няма да бъде хубаво” и въобще да не се захваща. Ако народната ни памет беше по-дългосрочна, изборът ни щеше да бъде елементарен сега. А ние? Е, имала глава да пати казва, духайки, опарилият се.

Не се връщам назад много, за да доказвам това. Разказвам за събития и лица от нашето съвсем недавно минало – последните двайсетина години. Искам да покажа чрез проследяване на съвсем  актуални политически и чисто морални човешки „случки” от действителността ни, че нещата ни се случват така днес, защото в близкото си минало след Десети ноември, всеки един от нас и всички вкупом сме подценили и не сме свършили задължителни неща навремето. И сега отлагаме, натоварвайки така децата и внуците си с наши работи, пречейки им така да вършат своите като им дойде времето.

Съвсем не се правя на велик. Аз не съм Господ, за да възстановявам счупено. Мога само, при това твърде условно, да се опитвам да лепя пукнато. Само че това, си го мисля аз. Очаквам вие да ме коригирате, допълните, отхвърлите. За себе си твърдя, че това ми е необходимо.

 Накрая да напиша нещо съвсем безкомпромисно – убеден съм, че човек не бива да живее единствено за парчето хляб и двете бири, които ще го чакат вечер пред вратата, само защото днес е отишъл на работа. Длъжни сме да живеем така, че когато нашите души отидат на небето, тук след тях на земята да остане колкото е възможно по-малко зло и мръсотия. И това трябва да го правим не толкова за собственото си щастие приживе, дори не толкова и за потомците си или за народа си, колкото за целия човешки род. Не бива такава сложна машина, каквато е човекът, да живее безотговорно и ограничено. След като му е дадено правото да възпроизвежда себеподобни.