ЮНАЦИ ОТ 1996-та.

(Не е стара историята. Макар да е 15-годишна)

От 19 юли до 4 август1996г, в столицата на щата Джорджия (САЩ) се проведоха 26-те летни олимпийски игри.

·              Председателят на БОК Иван Славков при изпращането на нашите олимпийци от летище София им пожела успехи с които да прославят “Народна Република България”. После се поправи така – “вече е само република”. Вероятно затова генералният секретар на Федерацията по вдигане на тежести Нураир Нурикян невъзмутимо каза: “Емигранството е оправдано, но след олимпиада. Иначе се разпиляват усилията на треньорите и на целия отбор.”

Леле, леле... Къде е ранният Славков да му каже какво е оправдано!

·              В нощта на откриването на олимпиадата имресарската агенция  “Росен Николов” си направи конкурс “Мис Олимпиада”. “Освен природните дарби ще важи интелигентността и надплуването с мокри фланелки”, пише в. “24 часа” .

·              Сребърният ни медалист в гимнастиката Красимир Дунев остана в САЩ след олимпиадата. Запитан от журналист във вестник “Дума” (август 1996) защо постъпва така, той отговаря: “Ако се върна в България, никога няма да ме пуснат. Семейството ми знае, че оставам в САЩ. Ние с Данчо Йовчев (бъдещ българин-юнак) и Иван Иванов (златен медалист в борбата от Барцелона) имаме приятели тук. Може би ще се върнем, може би – не. Ако от Комитета за физкултура и спорт сметнат, че не заслужавам наградата (15 хиляди долара за сребърен медал), тогава няма и да си я получа.”

·              Нашият БОК-председател Славков - пак след завършване на олимпиадата каза пред “Труд”: “Американците си направиха олимпиада за техните спортисти, защото само тях ги показваха по телевизията. Според мен Атланта не заслужаваше олимпиадата. Това е най-слабата олимпиада като организация, на която съм бил. Най-добре в организационно отношение бяха игрите в Сеул през 1988-ма и в Москва през 1980-та, но тогава нещата бяха опорочени.”

Кой опорочи нещата Славков не уточнява, защото “знае” – разбира се, мръсните капиталисти. И не само той “знае”:

- Накъде без Тошко Тошев. Цитирам “Труд”, който по повод на бомбения атентат в центъра на Атланта по време на игрите, е написал: “Екстремисти от САЩ се целят в Атланта”.

  (Тази бомба, заложена от... екстремисти от САЩ, естествено!, в Парка на столетието в олимпийската столица в нощта на 27 юли, уби двама и рани над 110 души. “Жителите на Атланта реагираха на атентата, като демонстративно напълниха стадионите, за да покажат, че не могат да ги сплашат.”, някак заядливо е допълнил “нашият човек в САЩ”.)

- Ами “Стандарт”-ът на синята хартия? Сложил е заглавие “Крайнодесни милиции обявиха война на Вашингтон” и е пояснил: “Американците загиват от експлозиви, заложени от техни сънародници, посочва експертът.”

   (Убеждават ни така настойчиво и нахално, за да не си помислим, че руснаците са в дъното на нещата, че не те осигуряват парите за спонсориране на камикадзетата. Чунким не знаем…)

·              Но ние знаем кой опорочи нещата. Документирано е
        многократно не само по света, а и у нас. Взимам напосоки в.”Новинар” (юни 1999 например):

“Кой е могъщият шеф на империята МОК, която уж безкористно развива идеите на спорта на барон Пиер дьо Кубертен? На този въпрос отговор дава английският журналист Ендрю Дженингс – репортер от BBC. През 1992г. той издава книгата “Новите господари на петте олимпийски кръга”, в която описва подробно възхода на маркиз дьо Самаранч от млад фашист до президент на МОК. През 1951г. този човек наследява от баща си предприятия в текстилната индустрия и се хвърля в управлението на спорта. Обръща поглед към МОК и по-специално към неговия американски президент Ейвъри Бръндейдж, на когото успява да влезе под кожата не без съдействието на съпругата си Бибис. (Тук аз правя едно вмъкване. Със сигурност съпругата на Самаранч през 1995г. се казва Мария Тереза. Това същата Бибис ли е или друга “Бибис”?) След оттеглянето на Бръндейдж през 1972 година Самаранч прави гениален ход – привлича за своята кауза най-едрия производител на спортна екипировка в света “Адидас”. Въпрос на време е Самаранч да оглави МОК. И това става в най-подходящия момент – навечерието на скандалната Олимпиада’80 в Москва, бойкотирана от повечето страни от западния свят. “Човек, който е оцелял в режима на Франко и успя да стане първия посланик в СССР, трябва да притежава извънземна умствена енергия”, отбелязва “Таймс” след избора на Самаранч за шеф на МОК.”

И ти, Бате, направи гениален ход навремето – стана Зетя на Живков (като Сеп Блатер на фамилията Даслер - “Адидас”, но това е друга история, макар да е същата). Всичко се знае, Бате, но парите на “Адидас” са твърде много и за да бъдат победени, трябват грамади от издънки, измами, кражби, низости и престъпления. Т.е. трябва много време за натрупването им. Журналистите от BBC, и за наше щастие!, са независими и много упорити. Самаранч и “неговите” членове на МОК ще си отидат до едно десетилетие. За руснаците – няма да го доживея. Жалко.

Една последна „футболна история”.

Времето е октомври 1991. Времето на вторите демократични избори у нас, установили във властта първото демократично правителство на нова България – правителството на Филип Димитров. Холандският футболист Марко ван Бастен дава интервю пред журналиста от вестник “Демокрация” Стефан Велчев:

“Аз винаги съм знаел, че комунизмът е лошо нещо, но никой от нас тук в Европа, не предполагаше, че истината ще е така страшна, както я виждаме сега. Необяснимо е и друго ‑ много от тези, които са причината за тоталния банкрут на комунизма, днес пак имат претенции и се намират на ръководни места. Тези хора съзнават ли това, което са причинили на собствените си народи? Аз зная, че на българи, чехи и румънци, поляци и унгарци, ще им бъде много трудно и проблемите са сериозни, но те трябва да знаят, че време няма. Светът върви напред и никой няма да спре заради тях. Аз искам да бъда оптимист и да вярвам, че обединена Европа няма да спре на Вълтава, но ще стигне и до Черно море.”

Обединена Европа стигна до Черно море на 1 януари 2007 година! Има ли учудени защо световният футболен елит в края на 1992 година обяви Марко ван Бастен за футболист на годината, предпочитайки го пред ритнитопковеца Христо Стоичков?

Ще кажете – стари истории. Добре тогава - една  справедлива прогноза от бъдещето. Христо Стоичков би трябвало да завърши като продавач на кебапчета пред стадион „Марица” в Пловдив. Няма да уточнявам дали ще е наемен продавач или собственик на ресторанта пред стадиона. Но нещата по същност не се променят, нали?