Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2011 17:04 - Българи-юнаци през 1996
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3199 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.07.2011 15:29


„БЪЛГАРИ – ЮНАЦИ”. ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Четири дни след финала на световното футболно първенство УЕФА съобщи новия си регламент за турнирите на националните шампиони и носителите на купи. Поради разширяване броят на страните, включващи се в тези турнири, се въвежда коефициент: колкото победи на клубни състави от една страна, толкова точки за тази страна, и колкото по-нависоко в турнирната борба е такава клубна победа, толкова повече точки. Събира се накрая всичко и които страни имат достатъчния минимум, техните клубни отбори се срещат направо на 1/16 финалите. Другите – с по-малкото точки – играят предварителни квалификационни срещи за влизане в тези финали. Съгласно този регламент нашите клубни състави "Левски", ЦСКА, "Шумен" и "Пирин" трябва да играят в предварителните кръгове на турнирите.

Ето коментарът на в."24 часа" (27.8.1994) на това решение на УЕФА: "Гавра с 4-тата футболна сила в света е нейния шампион да рита с неизвестни отборчета от нови европейски страни. Сега коефициента на УЕФА изглежда анахроничен и нелеп на фона на блестящите български победи в САЩ. На УЕФА й остава да стиска палци на отборчетата да направят чудо срещу елитните ни клубове. Така тя би помогнала на света да си помисли, че българските успехи във футбола са нещо случайно."

Само месец след това типично бай-ганьовско изявление същия вестник ("24 часа") свенливо пише: "Наско Сираков стана четвърти с националния отбор на световното в САЩ, но не можа да се класира с "Левски" в първия кръг за УЕФА". Фактите, такива каквито са: в предварителния кръг отборчето "Олимпия"-Любляна победи 2 пъти "Левски" – 3:2 там, 3:1 тук.

След това Наско Сираков си тръгна от любимия "Левски". Нищо чудно. И естествено. Случва се и в други държави несполучилия треньор да го уволнят. Но ние сме "по-така". На 31 октомври 1994 гледах по телевизията спортното предаване на ЕФИР 2. Въпросният Наско Сираков, небрежно седнал върху стола, си бъбреше с Андрей Аспарухов (син на Футболиста Гунди, но това е друга история) по повод скандала между него и Томас Лафчис, президента на "Левски" ("отбора на народа", но и това е друга история). Обясняваше на феновете си защо напуска. С абсолютно неангажиращ тон говореше за подарени джипове, неиздължени суми в зелено, за да заключи накрая дълбокомислено, че няма да остане в "Левски" "за някакви си 50-60 хиляди долара".

На следващото първенство – европейско дори (1996) – "Пеневата чета" ще се издъни. И когато един журналист ще се осмели да каже, че преди да искат, футболистите, и не само те, трябва да дадат, един от героите ще реагира, както е възпитаван – ще прати целия народ да духа... супата.

Ще го преживеем. Толкова простаци са ни псували по улиците, без да сме виновни. Но Такъв манталитет има страшно много и твърде важни последици за общочовешкия успех на Народ с такива представители. Веднъж, защото от всички нас, народът, Те са само виделите Света и той тях. И още веднъж, защото пак Те са хората с парите, техни са и най-модните дискотеки и хазартни зали, където се разпределя плът и дрога. Те са „елитът” в обществото ни, който разпръсква невежество и презрение към добрината, благородството и честността.

Българи, мислите ли за децата си? А за себе си?

Онова, което следва, беше ясно, че ще се случи, дори и години преди „щурото американско лято”.  Но и преди, и тогава, и сега, твърде много българи се чешат замечтано зад ушите – „господ бил българин”. И аз съм част от този народ, затова истински приемете, че лошите новини, които нося, ужасно ми тежат.

Европейското първенство по футбол за година 1996-та започна в Англия на 6 юни. 

“Ако България бие Испания другата неделя (9 юни), народът ще забрави и за липсата на хляб, и за цените на бензина, и за фиксинга на долара, смятат соцстратези. Ако обаче четата на Пенев падне, народното недоволство ще помете правителството, дори и предишния ден Жан да е извършил препоръчаните му от Висшия съвет промени. Пита се: кое е по-полезно за Татковината?” – неподписано в “Труд” от 3 юни 1996 година.

Изобщо не се питам кое е по-полезно за МОЯТА страна! Такива „трудоваци” дето ни убеждават, че една футболна титла ще напълни фурните с хляб, бензиностанциите с гориво и лева ни със съдържание, са наглеци, подлеци или просто хора за затвора! Защото пишат по поръчка на соцстратезите, онези истинските, дето се напикават вече в гащите, но продължават да извършват геноцида над сънародниците си, толерирайки простащината! На всички тях трябва да им бъдат отнети местата и лостовете за управление на България. За да започнем да печелим навсякъде и във всичко, не само на някакво дребно футболно равнище!

Мачът ни с Испания завърши 1:1. Ами сега бе, чучулиги батьови? При равен и Жан остава, и фурните празни!

Да пиша ли кой е виновен според партийните вестници? “Съдията, който отмени чист гол на Стоичков”. А истината крещи: В деня след мача – 9 юни – вестник ”Труд” е публикувал една снимка на нахакания Стоичков с ръце на кръста пред плакат, на който с букви по-големи от главата му, е изписано “ВИС-2”. Отдолу, точно под лъва, който краси гърдите на юнака, пише: “За да ви съпътства успехът!” (За да бъда коректен, трябва да напиша, че Стоичков беше първия с табелката ВИС-2. След него в следващите дни видяхме усмихнати и другите висаджии от националния отбор, от нападателя Емил Костадинов до либерото Трифон Иванов.)

·              Какво ще пишат вестниците на Тошев&Со и какви снимки ще публикуват не ме интересува, но виж вестникът на Васил Станилов АНТИ – да! 14 юни 1996: “Равенството срещу Испания е повече успех за иберийците, отколкото за четвъртите в света. Не са малцина обаче и тези, които критикуват българите за бавната им игра, на моменти дори и ленива. Нека не се забравя, че това е част от българския стил. А също така, че по този начин играят всички големи във футбола в първите си мачове. Такава е тактиката – с малко сили максимален успех. Защото предстоят още много мачове – общо с финала те са шест!”

(Малко по-надолу ще покажа какво ще напише същият вестник, но след резила на „лъвовете”. Не знам дали точно тук е мястото да си спомня, че след десетина години ще се окаже, че и Васил Станилов като Тошо Тошев има четвърто име – агентурно, от ДС.)

·              След мача с Испания нашите национали напускат обидени хотела си в градчето Скарбъро в който би следвало да изчакат следващия си мач. Местят се в големия град. Знаете ли какво пише в.“Демокрация”?: “Може би погледнато от България, поведението на футболистите дразни, но в случая те са абсолютно прави. Скарбъро е едно курортно градче, което не се е променило от 30-те години и в него може да се срещнат единствено възрастни летовници, недотам заможни, дошли да си спомнят тук за младините. Това е – Скарбъро не е мястото, където трябва да се намира българският национален отбор по време на европейски футболни финали.”

(Значи и според Невен Копанданова дори, ето какво липсвало на юнаците – мацки! Е, защо се сърдим на Чичовото за „супата”?)

·              Ако кажете, че само аз виждам привидения във в.“Демокрация”, няма да е вярно! Един честен и умен мъж Лазар Петрунов от Съюза на запасните офицери на Негово Величество училища на 14 юни 1996г. написа:

“Стояха на опашка. Дълга, сива, обрулена и тъжна. Опашка за хляб. Не знаеха кога ще дойде хлябът. Не знаеха каква ще бъде днешната му цена. Не знаеха дали ще стигне за всички. Четяха колективно вестник, колективно, защото го купиха със събрани общо пари. И прочетоха (в.”Демокрация”, 4.IV.1996, стр.8): С пищен коктейл в “Шератон” столичният елит изпрати футболистите.” И видяха на снимка торта, голяма колкото футболно игрище. За какво? За нещо още съвсем имагинерно. Защото футболната топка се върти като зарът. Даже няма и ръбове. Елитът? Кой елит? Спортният, интелектуалният, стопанският или духовният? Който и да е той, когато му липсват азбучните нравствени ценности, се превръща в парвенюшки лумпениат. А това са солидарност и съпричастие към съдбата на народа ни. Скромност и приличие. Тези господа, както не показваха кога и как печелеха парите си, нека не показват също кога и как ги харчат. А журналистите, обществената съвест, да не стават тръбачи на безнравствеността. Жестоко е… към опашката за хляб! По време на войната бяха въведени дажби за продуктите и задължителни постни дни в седмицата. Това се спазваше и в кухнята на Двореца. А баловете, банкетите и коктейлите бяха отменени. Колко много има да се учим още от нашите царе!”

Мачът с Румъния завърши 1:0 за нас. Вестникът “24 часа”,   14 юни, самодоволно изписа на половин страница “Нека всички на борда научат, че България е велик отбор!”. И за да ни увери допълнително, че това е така, се е похвалил още: “На всеки 2 минути над България прелита по един самолет!”.

(О, боже, прибери си глупаците! България има площ от 111 хиляди кв.км и е срамно върху такава площ да преминават толкова малко самолети. Само от едното от летищата на Франкфурт на Майн излитат по два самолета за минута.)

Хайде, журналистите са по-неотговорни, ама треньорът на лъвовете Чичото Пенев няма право да говори непрофесионално: “Шампион ще стане Германия или България.” Позна Пената, ама само по отношение на Германия. Което направо си е постижение за него специално.

Французите ни биха с 3:1. „Гениалният” Йордан Лечков беше казал предварително: “Ще пуснем на французите, за да ги победим след това на финала.” Но поради това, че се “пестяхме пред испанците”, сега ни трябваше само победа, за да минем сред осемте големи. И не можехме “да им пуснем”…”Обаче съдията пак ни прецака, мамка му!” И вместо българите (от Благоевград) да яхат и унижават както си искат приготвения бутафорен бик от Испания, испанският отбор влезе във финалите. А един българин (от Петрич) заклал всичките си петли, когато и Франция ни прескочи. Тези, които предварително бяхме взели за спаринг-партньор – германците – станаха европейски шампиони. А нашият “Труд” (5 юли) написа пак самодоволно просташки - “Нямаше кой да избави Европа от немското иго” (пак онзи Владимир Памуков). Демек нашите юнаци ако бяха, немците нямаше да са европейски шампиони!

Знаете ли защо германците имат световен футбол за разлика от нашия футбол, който дори не е и европейски?

Заради слагачи като Памуковци най-малкото. И затова, защото когато на мача Германия – Южна Корея (3:2) от Световното “САЩ’94” Щефан Ефенберг показа среден пръст на немските фенове, само няколко часа по-късно Германският футболен съюз отстрани играча от отбора за обида на запалянковците. И това беше края на неговата национална футболна кариера. А когато на срещата България – Албания (3:0) в София Емил Костадинов “поздрави” публиката с два средни пръста, Българският футболен съюз запази пълно мълчание по този скандален случай!




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873251
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031