БЪЛГАРИ-ЮНАЦИ НА СВЕТОВНОТО 1994-та

След първия ни мач с Нигерия, в който паднахме с 3:0, в рубриката "Барометър" на в."Стандарт" (23 юни 1994) пише:"ФИФА реагира светкавично, след като нигерийските суперорли накълваха три пъти българските лъвове, и въведе нови правила в регламента на Световното. Целта е да се създадат правилни условия за игра на националите ни и те най-сетне да бият някого. В бъдеще нашите славни момчета няма да ритат при такава голяма жега, задуха и висока влажност на въздуха. И на такъв огромен терен. Ще им бъдат осигурявани противници под 170 см, средно тегло и умерена бързина. ФИФА ще разреши отборът ни да излиза на терена с 12, 13 или дори 14 футболисти. Така сръднята на резервната скамейка ще се скъси, а и премиите ще се нивелират. Три пропуснати положения на нападателите ни ще се броят за гол. След като по думите на Стоичков, пловдивските брокери са провалили подготовката на националния отбор, от днес те се заменят с брокери от Уолстрийт. Иначе се видя и разбра, че светът е Футбол... Господ не е българин, а нашите са извънземни. По добра традиция скандалите в Пеневия стан екнаха със страшна сила. Тук вече ни Господ, ни ФИФА могат да ни помогнат."

След втория мач - победа над Гърция с 4:0 - с максимално големи букви на 1-ва страница "Демокрация" пише: "Четворен скок на българския лъв към 1/8 финалите". Вестник "Труд" е по-просташки радостен: "Затворихме устата на гърците с 4 гола".

След третата победа – над Мексико с дузпи – и треньорът Пенев придоби самочувствие: "Знаехме какво трябва да правим и го направихме". Беше забравил, че на тръгване към САЩ на летището в София бе казал: "От изхода на двубоя ни с Нигерия ще зависи до голяма степен каква ще бъде перспективата ни на световното".

Победата обаче над Германия с 2:1 на четвъртфинал отприщи всичката просташка радост на бедния духом. Не е за сефте на народа ни, няма да е и за последно. „Насирахме петлите насред Париж”, народният герой Туньо „пръскаше задници на терена”... Сега Стоичков произнесе знаменитата си фраза, характеризираща го точно: "Айн, цваи, драи, дрън" – до толкова може да брои човекът. Демократичният в. "Демокрация" направи словесна и снимкова реклама на композитора и неговото семейство, написал песен по думите: "За теб, Лили Марлен, е моята левачка – шут, капут". (Дръжте се, да не паднете. Този същият "композитор" имал до този момент издадени 6 касети и 18 плочи с "любими детски песнички".)

Описание на вечерта след този мач (преписано от "24 часа", 11 юли 1994): "Мощен лазер пореше небето над столицата. Площадът пред НДК не е събирал дори на митинги толкова народ. Валяк с национални флагове се движеше тримфално по "Витошка". Запалянко с противогаз приветстваше тълпите до паметника на патриарх Ефтимий. 20 тона "Астика" изпиха 7-те хиляди хасковлии снощи. "Не сме се съмнявали, че обещаната бира ще се изпие", крещеше главният счетоводител на пивоварната Георги Узунов. В Шумен няколко хиляди души празнуваха полуголи под проливния дъжд, а 3-4 девойки пуснаха безплатен стриптийз за радост на агитката. В Русе стотици фенове скочиха групово в Дунава. В русенския родилен дом бъдещи майки се клеха, че ако децата им са момчета, ще ги кръстят Ицо и Данчо, съобщиха акушерки. Търговци в Благоевград завъртяха бизнес с националния флаг. Началната цена на парче трибагреник тръгна от 200 лева и стигна хилядарка."

Искам да чуете сега нещо значително по-важно – кап. Румен Тодоров от София е написал до редакцията на вестник "24 часа" следното: "Що за пущини сме българите? Скокнахме футболно през голямата вода, но нямаме мерак да надскочим ръста си. Че по нощите, просълзени от две салати, три ракии и четири нашенски гола в чужбински врати, пак на югофолк го избиваме. За кеф! Праснем пищови въздушно, пък забучим саунд духовно с Лепа Брена, Екстра Нена, Весна и коя ли не телесна сърбо-гръко-ромо певачка? От южняшкия гарнизон през централното шопско до северняшкото ъгълче все на гюбеци и кючеци ни гепва тръпката! Музикално... С гюбешката дандания приспахме кръвта, спомените и внуците си. После се пънем да го докараме от парламент, закон, че и от футбол – хак ни е събуждането!"

После се пънем да го докараме на парламент, закон, че и на футбол – хак ни е събуждането!

Продължавам с описанието на тази футболна нощ във вестника от по-горе:

"Шефът на телевизията Хачо Бояджиев се възползва от поста си и коментира лично от Ню Йорк. Трио "Българка" пя "Айде, наште" по телевизията. Велик мач, велики футболисти, крещеше прегракнало Александър Йорданов. По същото време колежката му Златка Русева от СДС прегръщаше социалиста депутат Димитър Михайлов, забравила бойкот и партийна омраза. Сред тълпата бе и шефът на ГОР Александър Томов, който по примера на парламентарния бос сипеше не уиски, а усмивки наляво и надясно. Държавният ни глава се появи след 22 часа в студиото на телевизията, за да поздрави футболистите и нацията. По риза с къс ръкав президентът ни едва сдържаше вълнението си. Към 23 часа БТА разпространи и телеграма на премиера Любен Беров. Правителственият говорител Райчо Райков обяви по телефона, че българите са играли със "Светкавица"-Търговище, а не с германците. Телефонът в Бояна вдигна внучката Евгения Живкова. Бившият държавен глава вече бил положил морно тяло след емоциите около футболната среща. Тодор Живков обаче бил оставил поздрава си: "Поздравявам всички играчи с победата и се радвам, че това поколение футболисти израсна по времето на моето управление."

Личното присъствие на нашия президент Желю Желев на мача с Италия обаче не помогна. Италианците ни биха със същия резултат с който ние бихме германците.

Ще познаете ли сега кой е виновен за загубата на "българските юнаци"? Естествено съдията Киню от Франция ("фалшивата свирка") и "нещастният страничен рефер" Рой Пирсън от Англия (определенията са на Владимир Памуков, специален пратеник на в."Демокрация" в Ню Йорк. След 15-тина години този същият ще получи приз за „най-добър спортен журналист на годината”. Израснал бил.).

"Това е най-гадният съдия, когото познавам" – заяви след мача голмайсторът в българския отбор Христо Стоичков. – "Той не може да ни прости, че елиминирахме французите, и намери начин да си отмъсти." – чета в "Демокрация". И "Труд" цитира: ""Тогава му казах някои неща, за които можеше да ме изгони, но французинът само ми се усмихна", призна си Христо след мача, без да уточнява какви сексуални анатеми е използвал."

За последния мач на нашите срещу Швеция – оттогава досега вече колко години - никой от героите и техните фенове не иска да си спомня. А това беше "малкия финал" на Световно първенство по футбол! Всички в унес повтаряме „четвърти сме в света”, „четвърти сме в света”, но че паднахме от третите с 4:0 свенливо премълчаваме. Защо бе, братя, да не би да е срамно?

Срамно е друго – Господ е българин, но ние сме футболни мърди. Уж българи-юнаци, уж съдията ни провалил с Италия, а веднага след края на този мач Стоичков се застрахова, че го боли нещо си и едва ли ще играе срещу Швеция. И Балъков заявява, че „просто сме съсипани от умора. Ето днес температурата беше 40 градуса по Целзий. Това е убийство.” Ама в дискотека „Бали” като засвяткат светлините и ти пукат тъпанчетата от шума по цели нощи без прекъсване – това не е убийство. Като прибираш парите от бинго „Барса-Стоичков”, без да ги броиш, не се съсипваш от умора! Що? Щото там работиш за себе си!

Юнаци, обаче много далеко от Българи!

Мислите, че съм много остър в приказките си? Не съм, просто така излиза, защото не притежавам дарбата да казвам верните остри неща по елегантен начин. И вместо „да хвана за душата”, вдигам кръвното на опонента си. Затова думата на можещите!

- Радой Ралин: "Излязох аз от одаята душевно много наскърбен. На мач бе тръгнала раята, а Левски беше хванат в плен."

- Степан Поляков: "От медиите върху нас непрекъснато се стоварваше "Благодарим, благодарим... благодарим". А аз и досега не мога да разбера защо трябва да благодаря на някого, който си е свършил сравнително добре работата, платили са му за това (и то съвсем прилично) и е успял да повиши цената си. Той ме прославил Да, но питал ли ме е някой желая ли да бъда прославян с 0:3 срещу Нигерия, 1:2 срещу Италия, 0:4 срещу Швеция? Не се интересувам от честно заработените мангизи на хората. Загрижен съм заради задължението си да славословя хора, които не се помръднаха, за да ни спестят последните четири гола. Ако все още се чудите какви ви ги говоря, припомнете си голямото подмазване. В интервютата си журналистите от телевизията се избиха да започват с "Въпреки всичко вие сътворихте нещо велико, момчета!" Добре, дори да започнеш така, поне нататък не ни прави на американци, ние също гледахме мача и го разбрахме.Завърши с "Обаче сега се издънихте, не заслужавате бронзови медали, дребнави сте, не сте в състояние да прекарате заедно и един страшно важен месец, треньорът ви е най-простото момче, което съм виждал. Той не се сеща  или не е във възможностите му да направи каквото и да е разместване в отбора, след като отборът преди три дни е загубил и почти изцяло е контузен." Същите журналисти твърдяха и че е все едно дали си на трето или на четвърто място. Не е: ако си на трето; ако не си паднал с четири на нула на Малкия финал; и ако не е комично, когато запалянковците в страната ти викат: "На другото – световни!"

·              Ден преди да завърши финала на футболното първенство нашето Народно Събрание прие допълнение на Указа за духовно стимулиране, съгласно което български граждани вече могат да бъдат награждавани с орден "Стара планина" I степен. Очакванията на всички са първи този орден да получат футболистите от националния ни тим.

Дали някой в тези мигове се сети случайно, че година преди това „от този свят си отиде неговия бас българина Борис Христов” (Това е цитат от италиански вестник), дори и без една посмъртна грамота от президентска институция, парламент, правителство...

·              Рени Нешкова (през 1994г. все още не в „Демокрация”, а в "Отечествен вестник", заедно с Невен Копанданова) написа на 8 юли 1994: "Успехът произвежда успех, той е най-мощният стимул за инициативност и самочувствие. И нашите футболисти го показаха след мача с Нигерия, където на терена сновяха само български звезди, във всеки следващ мач те се превръщаха в отбор. Нищо чудно, ако се сменят треньорите на националния тим, наречен Република България, нашата смачкана нация да успее. Данните за това са малко обезкуражаващи, но е добре да се опита."

Сега! Вече било готово! Себе си ли лъже или нас?!

В средата на юли 1994-та станахме "четвъртите в света". Сега вече можеха да се насрочат демократичните избори за които някои "кинжали" и шепа "лумпени" настояваха почти две години. Беров стана излишен и след месец (в началото на септември 1994) му духнаха под опашката.