„БЪЛГАРИ – ЮНАЦИ”. НАЧАЛОТО

Този възглас се роди в онова „щуро американско лято” на футболните ни победи в година 1994-та. Сега да забравим българската си гордост в онази степен, присъща на бай Ганьо, кога се хвърля в банския басейн, където разни тъпи австрийци го гледат смаяно.

Прочетох във в."Отечествен вестник" от 8 юли 1994-та (Колко съм тъп – да чета вестник по време на световно по футбол, където Стоичков подмята своите „златни ташаци”!), че във Великобритания излязла от печат една книга, в която се анализира футболът като забавление за милиони и като най-доброто средство за диктатори, мафиоти, потиснически режими и политици. Авторът на "Срещу врага с футбол" се казва Самюел Купър. Той е написал (О, колко е вярно!):

"Колкото по-бедна е една държава, толкова повече футболът оказва въздействие върху вътрешната й политика. Тазгодишното световно първенство едва ли с нещо ще промени Швеция, Норвегия или Швейцария. Но през 1978г., когато то се провеждаше в Аржентина, местните генерали не успяха да изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование и вляха всички средства във футбола. След финала с Холандия популярността им моментално се повиши и те решиха да предприемат друг ход. Аржентина обяви една безсмислена война на Чили. ... Всеки обича футбола, отбелязва президентът на "Динамо" Киев. Благодарение на познанства и приятелства украинският отбор има разрешително да търгува с части за балистични ракети и със злато. Обаче отборът не стана световна сила. ... Колумбия е достойна за съжаление. Нейните политици се надяваха чрез футбола светът да разбере, че страната им не е известна само с кокаина си. Вместо това стана ясно, че дори играта е подчинена на кокаиновите барони. ... Медийният магнат Силвио Берлускони стана министър-председател на Италия именно защото се идентифицира с националния отбор по футбол. Името на неговата партия "Форца Италия" е припевът на агитката на италианските футболни запалянковци..."

И нашите "местни генерали" се надяваха футболните успехи на България да им помогнат да не "изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование", а да увеличат шансовете си за спечелване на бъдещите избори. Което означава власт за още няколко години напред – до следващото световно – и пари, пари, пари. Е, всеки от "генералите" (на политическото и на футболното поле) – имаше своите надежди и планове за осъществяването им.

И започнаха да ни зомбират футболно (изразът е заимстван от Любен Лачански, журналист във в."АНТИ", тогава).

·        Около Коледа 1993, месец след историческата победа във Франция, която ни класира за финалите в САЩ, "печеният" Петко Симеонов (онзи от СДС, вече председател на Българска партия "Либерали" на Желю Желев...) си го каза съвсем откровено: "Сега е важно до световното първенство по футбол да няма избори." Беров „вкара три гола” на опозицията, интрониралите го управляващи живнаха пред телевизионните камери. Бъдещите национални герои заискаха пари. Като по-рано, но по-нагло.

·        В."Демокрация" от 9.02.1994 г. публикува интервю с президента на ФК "Локомотив" - София Николай Гигов. Той е и президент на "Делта" холдинг. Някой да знае какво произвежда този холдинг? Аз – не. По вестниците не пише. Е, намеква се, че се занимава с търговия на оръжие, че г-н Гигов е "момче на Андрей Луканов", ама какво от това, клюки много.

Самият Гигов във въпросното интервю казва ядосано: "Не се опитвайте да ми броите парите. Моят чичо живее в САЩ, женен е за дъщерята на един от петимата братя Форд, има 16 къщи – това достатъчно ли е? А дали търся имидж във футбола, ще покаже времето. Аз си плащам за това от джоба."

Да не си помислите, че се опитвам да броя парите на г-н Гигов. В крайна сметка те са на чичо му Форд. Това непрекъснато ме подсеща за един друг българин-юнак (но мустакат), също женен за лордска щерка, с много къщи и той. Ако срещнете някога този чичо, попитайте го обаче защо се сети да инвестира тъкмо в „Локо” –София, и то след 1990 година!, след като племенникът му е от Пловдив. Трябва много пари да има този чичо. И да е много умен.

·        Цитати от вестник "Ранно утро", 24 август 1993: "На 2 юли 1990 (следите датите, нали?) е избран председател на ФК "Левски": Томас Лафчис. В бюрото на клуба влизат директорът на Банката за земеделски кредит Янко Янков, Никола Спасов – любимец на Пенчо Кубадински и бивш директор на "Родопа", висшите офицери от бившата ДС Васил Спасов, Любомир Алдеев и Веселин Валевски. Компанията е добра... за бизнес! И бизнесът се завърта. Д-вото  спечелва 400 млн.лв, но не от футбол,  а от внос на цигари. Чрез Никола Спасов Томас Лафчис е уреждал и износ на пилета през Гърция за Ирак. Това става по време на ембаргото срещу Ирак."

·        Да погледнем следващия софийски гранд ЦСКА. В края на 1993г. президент му стана Петър Калпакчиев, шеф в Кинтекс. (Това предприятие е по-известно от „Делтата” на Николай Гигов.) В управителния съвет на клуба по-известните имена са: Илия Павлов (през юли 1994 той ще стане Шефът), Бело Белов от Биохим, Евгени Горанов (шеф на Кредитна Банка), Александър Спасов (председател на борда на авиокомпания "Балкан"), Цеко Минев (управител на Първа българска инвестиционна банка), Паун Цонев граф Оболенски от пресгрупата Му, после в държавната телевизия. Калпакчиев смени Валентин Михов, който пък после стана президент на целия БФС. Последният каза през април 1994: "Господа, много малко взех за работата, която свърших в ЦСКА."

Интервюиращият го Александър Гигов от вестник "Демокрация" допълва под черта колко малко е това "малко": "За престоя си в Борисовата градина г-н Михов е прибавил към банковата си сметка 1 342 677 лв, 51 955 долара, 13 600 германски марки и 137 500 испански песети." Без да има чичо чак в Америка.

·        За "Славия" не ми се пише. Познавам едно момче, което искрено е влюбено в "белия отбор".

·        На 12 май 1994г. БТА разпространява едно писмо на БФС до председателя на МС Любен Беров и до председателя на НС Ал.Йорданов в което се твърди, че "от 8 години БФС не е похарчил и един лев държавна пара", така че "нашият отбор едва ли ще може да продължи успешно своята подготовка, ако държавата най-после не се обърне с лице към него в този труден момент". Накрая следва искането "Министерският Съвет и Народното Събрание да отпуснат 80 милиона лева за достойно представяне в САЩ".

Преписвам от в."Отечествен вестник", 14 май 1994, няколко мнения на столичани, събрани от репортера на площад"Славейков":

- Александър Григоров, продавач: "Смешно е – кой у нас, освен крадците, получава по 100 000 долара като възнаграждение за труда му? Футболът печели предостатъчно, за да бърка и в нашия джоб."

- Даниела Коларова, собственичка на фирма: "Задавате неуместен въпрос. Ами погледнете сестрите Малееви. Те не искат 80 милиона, те ги печелят."

- Станой Владимиров, безработен: "Ако не знаех, че годишната заплата на треньора Пенев е 143 000 марки, а това са близо пет милиона лева, нямаше да ми направи впечатление. Наглост е да искаш от пенсионерите и безработните."

- Красимир Добрев, студент: "Мислите ли, че българите по света в областта на точните науки и изкуствата правят по-малко за имиджа на България от футболистите? Не съм против тях, напротив, обичам ги, но тяхното искане е просто безочие."

·        Накъде вървим, пита Александър Кирилов ("Демокрация", април 1994):
     "Спортът се нуждае от помощ, но като опрем до футболните хора, нещата се разминават. Говори се, че мизата в Пловдив и по Южното Черноморие вървяла между 50000 и 80000 лв на играч. Вярно, парите ги дават президенти, които твърдят, че със собствените си средства могат да правят каквото си пожелаят, но проблемът е друг. Накъде вървим, господа? За какво давате тези пари? Стадионите са празни, качеството на играта обидно ниско, детско-юношеските школи тънат в мизерия... В същото време всеки чувства върху гърба си социалната тояга извън футболния свят. Иначе футболните шефове вече не признават други автомобили освен "Линкълн", "Ягуар" и "Ферари Тестароса" (ако се продаде последната, една от "Б" групите ще се издържа цяла година), но затова пък в коридорите на властта убеждават политиците колко е беден футболът и как му трябват облекчения. Дано някой им повярва…"

·        На  поредния прием в "Шератон" играчите от националния отбор
     посрещнали генсека на БФС Христо Йосифов с "Оставка, оставка" (според "24 часа"). Обяснението е написано във всички вестници от това време – ФИФА обещала, но забавила парите за класиране на световните финали (около 3 милиона долара). И затова нашият БФС предложил, докато тези пари пристигнат, националите да си поделят само 100 000 долара. "Това е подигравка с труда ни и обявяваме стачна готовност", казали стоичковците.

·        На 1 юни 1994 година първата радио и тв-водеща новина бе, че президентът, председателят на НС и почетна гвардейска рота изпратили за САЩ "гордите български футболни звезди". Под звуците на химна капитанът на тима Михайлов, асистиран от Стоичков и Костадинов, издигнал българския флаг на пилона на правителственото летище.

"Христо Стоичков застана зад съотборниците си, за да прикрие голямото вълнение, изписано в очите му", пише "Демокрация". За сълзи в очите на Желю Желев, хеле на Александър Йорданов, не се споменава. Все пак работата в политиката калява повече нервите. А иначе всеки се вълнува от стотина хиляди долара, заработени за едно лято.

(Точната цифра, според вестниците, ще се окаже около $80000. Каждому. Ако кажете, че съм завистлив, ще ви кажа, че заплатата ми като гимназиален учител през този футболен юни на 1994 година беше около 80 долара. Смятайте, умножавайте, делете. И се замислете над думите на студента Красимир Добрев.)

Искате ли да ви разкажа как по-голямата част от народа ни приема всичко това? Сигурни ли сте?