Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 17:30 - Песните Спешен случай 1996-1997
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.07.2011 15:33


ВРЕМЕ Е ДА ВЗЕМЕТЕ ОТНОШЕНИЕ – 3

 

 

Стигнахме вече годините на второто правителство, избрано само със „сини гласове” – правителството на Иван Костов (1997-2001)

На 2 октомври 1996г. „неизвестен извършител” застреля Андрей Луканов. Само два дни след това (4.10.1996) намирам във вестник “Демокрация” следното, подписано от Георги Цанков (Днес -2010/2011 - той рецензира новоизлязли книги, за „Вестник за жената” например):

“Пиша тези редове в неделния следобед и не се колебая, че може да сбъркам, защото чувам – за първи път през тази мъчителна година – песента на чановете. След толкова много облаци и дъждове даже и слънцето се е захилило като на голям празник. Нито за миг обаче не се заблуждавам, че все ще е така, че се подхваща безкрайно веселие. Те пак са тук и пак мажат оръжията си с отрова, трупат нови чували за последните неизнесени национални съкровища, готвят марионетни коалиционни правителства. Но безмълвните стада вече не вървят покорно зад тях и събудените за живот “агнеци” не трепват от предсмъртния вой на единаците.”

Горките “събудени агнеци”! Когато “зазвъняха чановете” доларът беше 350 лева. В резултат на звъненето им вероятно, на 10 януари 1997г. агнеците поискаха да изгонят от парламента “единаците”. Тогава доларът вече беше 1000 лв. Месец по-късно, на 4 февруари 1997г., един долар се купуваше за 2000 лева, а Петър Стоянов вече 20 дни беше Нашият президент. Той на 12 февруари 1997 година назначи служебно правителство, одобрявано от “агнеците”, защото положението вече не се търпеше – доларът тази седмица надминаваше на черно 3000 лева. Служебното правителство на Стефан Софиянски наистина успя за 3-те си месеца работа да смъкне цената на щатската валута наполовина. Правителството на Иван Костов прие доларът през април 1997 на цена около 1500лв. За да го вдигне през юли-август до 1800, да достигне Виденовите нива през март следващата година, да го вдигне след това до 2300 (2,30 девалвирани лева от 1 юли 1999) и да го  задържи на толкова през всичките 4 години на своето управление. Защо така? Нали “чановете вече пееха”, а “единаците” ги нямаше…

Да пиша ли защо според мен? Взетите кредити – от “единаците”, разбира се, според “Новото начало”– бяха в левове. 3 милиона лева кредит при 300 лева за долар са били 30000 долара. При долар от 3000 лева кредитът е вече 3000 долара. При това, тези долари, с които “единаците” изплащат кредитите си, са прибрани от банките при тяхното принудително фалиране. Забележете,че тук не отварям дума за приватизацията, за откровените кражби и за съдебната ни система. А след трите месеца “луд бяг на долара” и хиперинфлация, доларът остава висок, за да не могат по-долните етажи население да повторят този трик.

Не мога да се сдържа да не напиша за един краен резултат от тези събития – настоящите и предстоящите. След 5-6 години най-богатите хора в България ще са тези, които предстои да видим като водачи или спонсори на революционните събития от зимата на 1996-1997-ма. “Трупащите нови чували за последните неизнесени национални съкровища”, които бяха смъкнати от властта именно чрез тази революция, нямат представители в тази престижна класация на най-богатите българи. Наистина Ново Начало!

Е, тогава остава само едно предимство на управлението на “Новото начало” – решителните и в този смисъл необратими стъпки към Европейския Съюз. Което би било достойно за адмириране и “вечни” заслуги, ако бе направено по-рано. Както го направиха европейските социалистически страни Чехословакия, Унгария, Полша. Тогава тези стъпки към Европа биха били чисто наша, народна заслуга. Към края на 20-ти век вече е пределно ясно, че друг път, освен европейския, няма. Лесно е да се върви по пътя, когато няма никаква възможност да се отклониш от него, защото кочияшът на капрата е строг и не позволява (говоря образно). И в бъдещите години демократична Европа ще продължи да не вярва на българите много-много, ще ни държи под око, докато… Докато не умре старата комунистическа кранта и на нейно място не бъдат впрегнати в българската каруца млади кончета от съвсем друга порода. Аз няма да доживея този момент. И сигурно е по-справедливо – в края на краищата съм роден и отрасъл в робските български времена.

Обаче, докато съм жив, ще се заглеждам в датите

- Между датите 2 октомври 1996г., когато беше застрелян Луканов, и 10 януари 1997-ма, когато беше щурмът на Парламента – има точно 100 дни.

- Между десетоянуарските събития и 4 февруари 1997, когато БСП официално се отказа от властта, пък има 25 дни – една четвърт от 100.

Сборът на двете числа е 125, което пък е точно една осма от 1000.

- 1000 дни след 2 октомври 1996 (деня на убийството на Луканов) се пада на 29 юни 1999г. Един ден СЛЕД това – на 30 юни 1999, беше обявена деноминацията на българския лев, с която той се изравни с германската марка.

- Точно една седмица, но ПРЕДИ да изтекат 1000-та дни от 10 януари 1997-ма, на 1 октомври 1999г. в България за 4-ти път пристига Симеон II. Следващото му идване в Родината ще бъде, за да вземе властта.

- Пък 1000 дни след 4 февруари 1997г., на 1 ноември 1999, нищо не се случи.

Обаче съм и досаден. Още една прогноза. Всеки мислещ и разсъждаващ върху живота ни човек няма нужда да бъде убеждаван, че без никакво съмнение хората от империята “Луканов” знаят по-добре от всеки друг от къде идва ударът и кой го е нанесъл. Едва ли те ще се примирят с исканата им ликвидация, в буквален и преносен смисъл, просто така, в името на имагинерното вече партийно единство. Защото залогът в  битката е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия. В този смисъл България вече не е същата. По-вярно е да се каже, че Партията вече не е същата. Мафиотите станаха повече от комунистите.

За обикновените хора има лъч надежда в това. Мафията е извънзаконова структура и като такава няма никакви шансове в едно уредено общество. А нали никой не се съмнява, че в края на краищата България не може да остане извън законовия свят. Кога ще стане това? Когато му дойде времето.

Впрочем има един по-спешен въпрос:

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ КРЪСТНИК?

 

Мислим, нали? Докато става това, нека продължим да слушаме песните на „Спешен случай”.

Каролайна

 "Между минало славно и бъдеще неясно живурка един странен                                                                                              народ.

 Свободата му приляга, но чепика го стяга и погрешен е всеки

                                                                                              нов ход.

 И очаква го глад, и очаква го мрак, а той, милия, търпи ли, търпи.

 Напред крачка направи, а със две изостане и така - нещо все

                                                                                              не върви.

 Така времето минава и по-неясно става кой е прав и кой е крив.

 Едни правят пачки, други ужким бачкат, а денят е все по-мъглив.

 И във тази бъркотия, и във тази щуротия. Народът е в явен пасив,

 ала някой има полза и времето използва да натрупа своя актив.

 Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета,

 а котараците със доларите шетат и си пият кафета!

 Кога ще дойде време поуката да вземем от тази щура игра.

 Хората търпяха и пак не проумяха, че си правят с тях лоша шега.

 И оставиха ченгетата, напук на досиетата, да си вземат отново                                                                                                властта,

 и пред тези нахали пак си мигат на парцали, и дори не питат:                                                                                                     ДОКОГА?"

Ще те водя в рая, душо

Писна ми да ме пързалят, душо - в рая ще те водя!

Ще си правим "облак" с мента, да забравим парламента.

И отряда дисиденти, и останалите менти,

дето мрат да стават президенти.

Там не ръгат чушки в боба, за да правят демокрация.

Та политици в късна доба, все хайдуци чиста проба,

да си спретват приватизация.

Давай да те водя в рая, душо. Давай да те водя.

Писна ми да ме пързалят, душо - в рая ще те водя!

На небето няма лево-десно, затова там се диша лесно!

Нема групировки, нема синдикати - в ада са сите тарикати.

То е просто като две и две - в рая няма Ка-Ге-Бе...

Давай да те водя в рая, душо. Давай да те водя.

Писна ми да ме пързалят, душо - в рая ще те водя!"

 

По дяволите всички менти и отряда дисиденти. Който си мисли, че тук в България може да изгради бананова республика за дълги години напред, просто бърка. Даже заради това, че когато ми стане тъжно от политическите нрави, и аз не съм единствен!, чувам в главата си може би най-хубавата песен на Тони Ампова:

"От косите ти капе смола...

Тихи борове, сенчести дъбове...

Извира прозрачна мъгла от очите ти...

Белите гълъби на деня, играят в тревата.

Ще ни къпе гората в роса

и с любов ще ни храни земята...

От косите ти капе смола

и долитат до нас на ята белите гълъби..."




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873279
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031