ВРЕМЕ Е ДА ВЗЕМЕТЕ ОТНОШЕНИЕ – 1

Ако ме упреквате за моята непримиримост към предишното комунистическо управление на България и продължаващото му присъствие в днешните наши времена, знайте, че приемам упреците ви в едно направление: не бива да се затваряме в собствените си чувства и преживявания, вървейки през живота си. Има милиони други добри хора с други разбирания от нашите, които също са влюбени в честността. Имаме взаимна нужда да се срещнем върху пътя към истинската демокрация.

Този нюанс – да се стремиш да разбереш другия, дори да мисли различно от тебе – липсваше в „сините” песни от 1990-1992 години. Не мисля, че е било нарочно. Онова време бе възторжената младост, която рядко се замисля над нещо друго, освен над собствения си лик, отразен в някоя витрина. „Времето  наше”! Четири години по-късно вече сме по-зрели. Хубаво, наше е, но кой иска да ни го отнеме, какво да правим, за да си го запазим...

На власт вече е правителството на Любен Беров (1993-1994). С мандата на ДПС, но гласувано с червено мнозинство в народно събрание, което е избрано на избори, спечелени от сините. Марксическа диалектика!

Написано във в."Демокрация" на 9 ноември 1993 и подписано Александър Томов (писателят, а не онзи от ЦСКА):

"Напоследък из столицата се забелязва едно доволно странно явление – блестящи офиси, тежки махагонови бюра с компютрите му там и всичко останало, витрини, реклами, диплянки, широко отворени врати и... никакви, ама никакви клиенти. Като в някакъв театър на абсурда в тия офиси седят добре облечени мъже и жени, които не посрещат и изпращат никого, пред вратите стоят мрачни бодигардове, които кой знае какво и от кого пазят, а редовият българин минава напълно безразличен покрай тоя паноптикум и в най–добрия случай едва забележимо се подсмихва... Някои твърдят, че това било капитализъм. Ако това е капитализъм, аз съм космонавт. Капиталът е капитал, когато е в движение, това го знаят и децата. Следователно той някъде наистина е в движение, някъде наистина се върти, а тези мъртви офиси са просто камуфлаж, лустросаното лице на нашите източни потайности, където далаверите се правят по съвсем други начини, където перачите на мръсни пари са като у дома си."

Александър Томов определено не е космонавт. Бодигардовете отпред и добре облечените мъже и жени вътре (след година-две народът ще ги кръсти мутри и мутреси, за да изрази отношението си) наистина са камуфлаж за истинските перачи на парите (мултаци по народному). Картинката има още един, трети скрит план – зад мултаците стоят притежателите на парите.

Защо такава сложност, ще попитате?

Защото парите не са на онези, които ги имат сега. Те са крадени. Преди пет десетилетия взети накуп от истинските собственици, които след това, за да не си ги искат обратно, са убити без съд, но с „присъда”; 45 години отклонявани от държавния бюджет за сметка на здравеопазване, социални осигуровки, инвестиционни фондове, обществени организации и робския труд на милионите „социалистически труженици”; от годината1989 насам открито разграбване на всичко натрупано като материални ценности, стока, труд и ум. Крадени пари! Кървави пари! Пари от наркотици, търговия с оръжие, хазарт, проституция и терор! Босът на крадците е само една партия – комунистическата. И преди! И сега!

Но как „най-хуманната”, „най-прогресивната партия”, „светлото бъдеще на човечеството”... може да се спаси от гневните протести на измамените хора в условията на демокрация? Чрез приказките за „гласност и преустройство” ли? Глупости! Начинът е само един – да избута отпред подставени „пазарни субекти”, а самата тя да им дърпа конците отзад и да прибира парсата.

Но понеже работата е с пари, а парите дават самостоятелност на притежателите си, колкото по-малко подставените лица разбират от нещото за което са главени, толкова по-малко главоболия за Партията с променено име. Това е вярното обяснение защо всички мутри и мутреси са крайно ограничени хора – на един пазач не му трябва ум. Току виж, че започнал да си задава въпроса защо му дават само един „Мерцедес” за 30 хиляди долара, като „стоката”, която пази струва милиони!

Ето вярното обяснение защо това определение се отнася и за дори най-изявените мултаци: председателите на холдинги и частни банки, „бизнесмени на годината”, синдикалисти и „независими лидери”, главни редактори на вестници с половинмилионни тиражи, „дизайнери” разни, спортни президенти... Три четвърти от тях допреди 5-7 години (разказът все още тече за 1993-1994) са били сервитьори, бармани, шофьори на партийни величия, хора с присъди за злоупотреби, спортисти – предимно борци, самбисти и гребци. И такива хора натрупаха милиони в „зелено” за 4-5- години?!

Другата четвърт от мултаците са синове и дъщери, зетьове и снахи, внучета и племенници, на членовете на висшия партиен комунистически елит отпреди Десети ноември. Обвързани безотказно допълнително и с родовата връзка, освен със съпричастността си към ДС.

Е, къде остана българският народ ще попитате. И аз питам.

И утре ще питам.