Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 05:45 - Въпроси, които задаваме често - 14-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
0



ВЖ4: Имам постоянно повтарящи се сънища, които ме измъчват. Какво да мисля за това?

ОВЖ4: Има три вида сънища:

1. Сънища от Бога. Библията ни разказва за някои сънища, в които Бог говори с хората (напр. Йосиф: Матей 1:19-25). Сънуващият или непосредствено разбира посланието (напр. Самуил: 1 Царе 3:5-15; Даниил: Данаил 7), или Бог изпраща тълкувател на посланието Си (напр. Йосиф тълкува сънищата на пекаря и виночерпеца: Битие 40). Сънищата, в които Бог ни говори, се познават по това, че те нито натоварват, нито плашат; по-скоро те оказват особена помощ в житейски ситуации. Опитът показва, че Бог говори по този начин в изключителни ситуации.

2. Нищо незначещи сънища. Повечето сънища са бегли и не ни говорят нищо, точно както това се казва в Йоан 20:8: "Като сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне (славата на безбожния)." Практиката на тълкуването на символичното значение на сънищата трябва да се отхвърли: "И чародеите видяха лъжливи видения, разказаха неверни сънища и утешаваха напразни" (Захарий 10:2). Също и в апокрихната книга на Исус Сирахов 34:1-7 намираме следното полезно обяснение:

"Неуки хора заблуждават себе си с глупави надежди, невежи разчитат на сънища. Който държи на сънища, посяга към сенки и иска да улови вятъра. Сънищата не са нищо повече освен образи без съдържание... Собствените пророчества и тълкуване на сънища са нищо и дори утежняват мислите; ако не е дадено от Всевишния, не се съобразявай с него. Защото сънищата заблуждават много хора и тези, които се уповават на тях, пропадат."

3. Сънищата като неотработени преживявания. От подсъзнанието, което се е изплъзнало от съзнателната воля и разум, могат да дойдат съновидения, чиито причини имат ясно отношение към живота ни: завладяващи страхове, непризната вина, непреодолени преживявания (напр. спомени от войната, страх от изпит, кризи в брака). Освобождението от тях е възможно със съответна терапия. Тъй като в повечето случаи става дума за някаква вина, изживяването на прошката е най-доброто решение.

 

ВГ5: Какво е грях?

ОВЖ5: Още преди Библията да спомене думата "грях", тя ни разкрива неговия произход (Битие 3:1-13). Тя не поднася първо теорията, а после практиката, а обратно - първо практиката и от нея се извеждат принципите. Грехът влезе в този свят чрез изкусителния въпрос: "Истина ли каза Бог?" (Битие 3:1). Грехът е действие, насочено срещу волята на Бога. Десетте заповеди (Изход 20:1-17) и Проповедта на планината са огледалата, в които най-ясно можем да видим собствения си грях. Този, който живее без Божието слово, не познава Неговата воля и автоматично живее в постоянен грях. Първоначално срещнатата н Библията дума за грях е "хатат" в Битие 4:7, което означава "пропускане на целта". По същия начин се превежда и гръцката дума "хамартия". Други значения на думата грях са "отклонение", "извъртане" (евр. авон), "зло", "лошотия" (евр. раа), "насилие" (евр. хамас), "зли помисли" (евр. реша). Самата липса на праведност е грях: "Горко на онзи, който строи къщата си с неправда" (Еремия 22:13). В НЗ нъответната дефиниция за грях гласи: "Всичко, което не става от убеждение, е грях" (Римляни 14:23). Х. Безел нарича редукцията на човека в самия себе си грях. В Йоан 16:9 Исус идентифицира основния грях на хората като липса на връзка с Него: "... защото не вярват в Мен". Грехът е голяма пречка в отношението между Бога и човека. Този, който не поеме курса на поправление чрез обръщане и прощение (1 Йоан 1:9), ще преживее последствията от пропускането на целта като неотменим закон: "Защото заплатата на греха е смърт" (Римляни 6:23). При много хора здравето е на първо място в тяхната ранглиста, но те не обръщат внимание на най-тежката болест, греха, който води към смърт.

 

ВЖ6: Позволено ли е според Библията неженени двойки да живеят заедно? От кой момент двойката е женена: след решението на двамата да живеят заедно, след първото интимно общуване или след гражданското или църковно бракосъчетание?

ОВЖ6: За изясняването на този все по-болезнен въпрос на нашето време трябва да изложим пет точки от библейското учение. Ще приложим този библейски принцип на тълкуване, при който решението на проблема не се фиксира с един единствен стих, а се получава в контекста на няколко пасажа (вж. принципите на тълкуване А5 и А6 в приложението, част II).

1. Брак и пол. Бог ни е дарил брака по сътворения от Него ред. Той е едно добро Негово хрумване: "Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник" (Битие 2:18). Бракът е положен като доживотна връзка (Матей 19:6), който според формулата на бракосъчетанието важи "докато смъртта ви раздели". При полагането на това дарено от Бога общение между мъжа и жената, Той казва: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Битие 2:24). Под "една плът" се има предвид най-напред телесното, половото общуване. Тази формула обаче обхваща целия човек и с това също и душата и духа. Двама души с различни до този момент житейски пътища намират най-близкото възможно общуване. Те стават едно в своето възприемане и мислене, както и във физическо и духовно отношение. Полът е дар от Бога и според Библията брачното общуване не служи само за раждане на деца:

"Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва" (1 Коринтяни 7:5).

"... за да бъде благословен твоят извор. И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги от нейната любов" (Притчи 5:18-19).

"Радвай се на живота с жената, която си възлюбил" (Еклесиаст 9:9).

Библията ни показва правилното отношение към сексуалността: Тя се различава като от прекалената въздържаност, така и от сладострастието (Еремия 5:8); любовта и уважението са определящите гранични условия (Колосяни 3:19; 1 Петрово 3:7).

2. Бракът и църквата са Божии дарове. В този свят има много форми на човешко общуване, от които бракът, семейството, църквата и държавата са по Божията воля (Римляни 13:1-7). Но бракът и Христовата църква са два особени дара и въпреки някои мнения, в никакъв случай не са човешки изобретения. Тези два начина на общуване започват в един безбожен свят (1 Тимотей 4:3; Откровение 2:9). След Сътворението няма човешка култура без брак. Той никога няма да отживее и ще оцелее, въпреки някои враждебни течения и погрешното отношение на хората, защото той е основан на Божията грижа за човека. Църквата също така ще оцелее и според благословията на Исус даже "портите на ада няма й надделеят" (Матей 16:18).

3. Бракът като преобраз. Библията често описва вярата и отношението между Бога и човека с възможно най-близката доверителна връзка, съществуваща между хората, а именно брака. "Защото както момък се жени за мома, така и твоите люде ще се оженят за Теб; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва за теб" (Исая 62:5). Затова и бракът е избран като притча (гр. mystaerion = тайна), разкриваща отношението на Христос към Неговата църква: "... както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея...". "... така са длъжни и мъжете да любят жените си" (Ефесяни 5:25-28). За тази аналогия Божието слово ни казва: "Тази тайна е голяма" (Ефесяни 5:32). От характера на притчата за брака като вечно общение с Христос можем да направим извода, че бракът е общение, което трае цял живот. Всеки развод нарушава Божието намерение и разваля притчата. Затова в Матей 19:6-9 виждаме безкомпромисното отношение на Господ Исус към развода.

4. Блудството като притча. Щом като един брак, изпълнен с любов и вярност, е образ на отношението на Бога към Неговия народ, то последствията от отпадането от Бога и почитането на чужди богове и идоли са прелюбодейство и блудство, както се наричат и в Библията:

"Видя ли ти, какво стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудства там... и с невъздържаното си блудство тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата (Еремия 3:6-9).

"Видях твоите мерзости по хълмовете и полетата, прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамното ти блудство" (Еремия 13:27).

5. Какво е блудство? За двете думи блудство и разврат в езика на Новия Завет намираме само един израз (гр. porneia), който откриваме и в думата порнография. Думата "развратник" (гр. pornos) се използва в НЗ от една страна за прелюбодейци и хомосексуалисти (напр. 1 Коринтяни 6:9), а от друга страна като събирателно понятие за всяко задоволяване на половия нагон извън положението от Бог брачно общение (напр. 1 Коринтяни 6:18; 1 Солунци 4:3). Тук спадат:

- предбрачни сексуални връзки (Второзаконие 22:28)

- интимни връзки с друга жена, различна от съпругата (Левит 18:20; Еремия 5:8-9; Матей 5:32)

- хомосексуалност (Битие 19:5; Римляни 1:26-27; 1 Тимотей 1:10)

- кръвосмешение (1 Коринтяни 5:1)

- сношения с животни (Левит 18:23).

Тези, които вършат блудодеяния и разврат, попадат под тежката Божия присъда:

"Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците... няма да наследят Божието царство" (1 Коринтяни 6:9-10).

"Защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците" (Евреи 13:4).

"А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже" (Откровение 22:15).

Изводи: Според това библейско учение ние вече можем да отговорим на поставените въпроси. По този начин сексуалното съжителство на неженени двойки както преди така и извън брака се нарича от Библията блудство и води до изключване от Божието царство, ако съответните хора не се обърнат от този грешен начин на живот (срв. приложението част I, т. 10).

От кой момент нататък една двойка е женена? С нарастващо отчуждение на нашия народ от Божиите заповеди се наблюдава как все повече и повече неженени двойки започват да живеят заедно в една бракоподобна, но необвързваща връзка. Всъщност те не са женени, макар и някои да не виждат никаква разлика между това тяхно съжителство и брака. Вече видяхме какво е отношението на Бога към тези връзки в предходната пета точка.

От библейските свидетелства по този въпрос заключаваме, че бракът не започва:

- с намерението на една двойка за по-нататъшен съвместен живот. Яков е искал да се ожени за Рахил. След като са изминали уговорените 7 години, Яков казва на тъста си Лаван: "Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея" (Битие 29:31). Тук се има предвид сексуалното общуване. От контекста на този стих могат да се направят два извода: първо, че преди брака Яков не е имал сексуални отношения с Рахил; и второ, че бракът важи само след официалното празнуване на сватбата.

- когато една двойка е имала интимни връзки: щом като в Израел един мъж е спал с едно момиче, той е трябвало да се ожени за него - и както тогава е било прието - да плати откуп за годеницата си (Второзаконие 22:28-29). Интимните връзки не са били разрешени до официалното сключване на брака.

Определение за началото на брака: Един брак влиза в сила - също и пред Бога - когато мъжът и жената са се бракосъчетали по обичайния официален ритуал в съответното общество.

Това определение може да се потвърди във всички библейски примери за сватби. Тук намираме следния принцип за тълкуване на Библията: съответно библейското учение се извлича от общото множество отделни библейски събития. Тази дефиниция е приложима както за всяко далечно племе със собствените му, утвърдени за целта ритуали, така и за нашите културни кръгове с институцията на гражданския брак. Важното във всички случаи е, че околните хора трябва да разберат по недвусмислен и официален начин, че тези двама души се обвързват с брак. Те вече не принадлежат към групата, от която се избират партньори. Когато един мъж погледне една омъжена жена (или една жена - женен мъж) с цел да я (го) пожелае, то според Проповедта на планината Исус казва, че той (тя) вече е прелюбодействал(а) (Матей 5:28). Жената при Якововия кладенец казва на Исус, че мъжът, с който живее, не й е съпруг (Йоан 4:18). Ако тя е била женена при него по официалния начин, Исус не би й говорил така. Библията никъде не утвърждава външната форма на сключването на брака, нито пък има някакъв определен ден на сватбата, от който нататък двамата да са официално женени. По времето на Авраам това е ставало по един начин (Битие 24:67), при Самсон (седемдневната сватба: Съдии 14:10-20) - по друг, а по времето на Исус (сватбата в Кана: Йоан 2:1-11) - по трети. В ГФР единствено гражданският брак е обществено-правно призната форма за началото на брака, която според изведената от Библията дефиниция важи и пред Бога.



Тагове:   брак,   сънища,   преживявания,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692769
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031